Любомир Бабуров, Христо Тодоров и Стоян Ставру обсъждат:
- Кой е Федър и защо му е да говори със Сократ?
- Вреден ли е влюбеният?
- Има ли полза от любовта и как може да си изпатим от бившия?
- Какво представляват божествените мании?
- Какво се вижда от „гърба на небето“?
- Колко коня е душата (2к)?
- Какво е общото между растежа на перата и растежа на зъбите?
- Как и защо падат душите?
- Как красивият поглед овлажнява перата на душата?
- Към какво е мост красивото тяло?
- Кои са щурците и каква е връзката им със сирените?
- За какво си говорят Тевт и Тамуз?
- С какво са ангажирани адвокатите: с истината или с правдоподобното?
- Накъде води „съблазнителният завой“?
- Какво представлява припомнянето?
- Кои са слабостите на писаното слово?
- Как се създава илюзия за знание?
„Федър“ е един от най-сложните диалози на Платон. Основна тема е еротичната мания, но не просто като телесна страст, а като движеща сила на душата към идеалното, към истината и към боговете. В този диалог е представен и митът за крилатата душа: два коня (един благороден, един бурен) и колесничар (разумът). Душата е част от света на идеите, но се въплъщава, когато загуби перата си. Диалогът съдържа три речеви експеримента: първа (показна) реч, написана от Лизий и прочетена от Федър, защитаваща тезата, че е по-добре да има а свой приятел човек, който не е влюбен в теб; втора (пародийна) реч, импровизирана „на място“ от Сократ с покрита глава, с която той довежда до крайност тезите на Лизий; и трета (изкупителна) реч, в която Сократ задълбочено представя еротичната мания като лудост, която води към истината. След трите речи и възхвалата на платоническата любов, следва разговор за диалектическия и реторическия вид говорене, както и за предимствата и рисковете от писменото слово. Актуални ли са аргументите и притесненията на Сократ днес, когато, всеки „пише себе си“ през статуси, постове, коментари, чиято цел е дори не толкова запомняне и увековечаване, а влияние, видимост. Какво се случва, когато гласът отстъпва място на постоянен поток от видео съобщения? Приятно слушане!
Епизодът е част от вътрешната за Вокс нихили тема „Платоновите диалози“, която е съвместна инициатива на Ratio.BG, Предизвикай правото! и Нов български университет. В епизодите, които са включени в поредицата, ще представяме по един от Платоновите диалози с участието на преподавател от Нов български университет. Стремежът ни ще бъде да свържем всеки един от дискутираните диалози с конкретна тема, която продължава да бъде актуална и днес. Вярваме, че „триалогът“ (във всеки епизод ще участват трима души) върху диалозите може да бъде интересен, а гласът на Платон има място в разговорите за проблемите, чието окончателно решение така и не успяваме да постигнем. А може би точно тази невъзможност да постигнем окончателното решение както по времето, в което са живели Сократ и Платон, така и във времето, когато четем техните диалози, е това, което ни прави хора. Темата се организира по идея на Стоян Ставру.
Гледайте епизода с видео тук: https://youtu.be/-heTmBrBeaY
За госта
Проф. Христо Тодоров е български философ, културолог, преводач на философски текстове и университетски преподавател. Почетен професор на Нов български университет от 2023 г. Научните интереси на проф. Тодоров са в областите на философската херменевтика, философията на историята, историята на понятията и биоетиката.
#about #podcast
Серията „Vox Nihili“ на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми в сферата на философията. В рамките на серията сме обособили групи от разговори, обединени от различни теми, сред които: философски анализи на филми, право и литература, представяне на диалозите на Платон, културни интерпретации на различни чудовища (vox monstri) и др.
Ако търсите отдадена и провокативна философия, насочена към настоящето, тази серия е за вас.
