ТЕИЛИМ 145
(4) Поколение на поколение ще хвалят делата Ти, и подвизите Ти ще разказват.
Дор ледор йешабах ма’асеха, угвуротеха ягиду.
(5) За прелестта на честта на славата Ти и чудесните Ти деяния ще говоря.
Адар кевод одеха, ведивре нифле’отеха асиха.
(6) И за мощта на страшните ти дела ще разказват, и величието Ти ще споделям.
Ве’езуз норотеха йомеру, угдулатха асаперена.
ИБН ЕЗРА
Поколенията ще разказват за видимите Ти подвизи, а аз ще го споделям в сърцето си - “прелестта на честта на славата Ти”, т.е. основите на честта на видимите Ти подвизи, също и чудесните (или “непостижимите”) Ти деяния, които не са били разбрани от предишните поколения.
РАДАК (Рав Давид Кимхи)
Както правя аз, че споделям с хората прелестта на честта (кевод) на твоят од (одеха), което значи красотата на честта на мощта Ти, защото чрез мощта Му и чудесните Му деяния Той става почитан, както е казано: “И ще стана почитан (икавда) чрез фараона” (Шмот 14:4), и чудесните Ти деяния, които си извършил за мен, така и да направят и те - когато получат благодат от Бог, да разкажат за него и да споделят с много хора.
ТЕИЛИМ 145
(1) Възхвала на Давид: ще те въздигам мой Боже, Царю, и ще благославям името ти завинаги.
Теила ле-Давид, аромимха Елоай амелех вааварха шимха леолам ваед.
МИШЛЕ 14:28
В множеството на народа е славата (адрат/הדרת) на царя.
ДИВРЕ А’ЯМИМ, АЛЕФ, 29:25
И възвеличи Господ Шломо в очите на целия Исраел, и му даде царска чест (од/הוד), която нямал никой друг цар на Исраел преди него.
ДАНИЕЛ 11:21
А на негово място ще застане презиран човек, и няма да му дадат царска чест (од/הוד).
БЕРЕШИТ РАБА 9:1
“И видя Бог всичко, което сътвори” (Берешит 1:31) [...] “Честта (кевод/כבוד) на Бог е скриването, а честта на царете - издирването” (Мишле 25:2) - Раби Леви казал от името на Раби Хама бар Ханина: “От началото на книгата [Берешит] до тук, ‘честта на Бог’ това ‘е скриването’. Оттук нататък - ‘честта на царете е издирването’, т.е. честта на думите на Тората, които са оподобени на царете, както е казано: “чрез мен ще царуват царете” (Мишле 8:15) - ‘е издирването.’”
ПЕСИКТА РАБАТИ 37:1
Когато създал света, [Светият Благословен да е Той] се облякъл в слава и чест (од ве’адар), както е казано: “[Благославяй душе моя Господа; Господи, Боже мой, Велик си много,] слава и чест (од ве’адар) облече” (Теилим 104:1).”
Парашат Корах
НАСО
БАМИДБАР 7
(1) И в деня, когато завърши Моше издигането на мишкана, и го помаза и го освети, и всичките му принадлежности, и жертвеника и всичките му принадлежности, и ги помаза и освети ги.
(2) И принесоха, водачите на Исраел, главите на бащините си домове, които бяха водачите на колената, отговорните за преброяването,
(3) и донесоха жертвата си пред Господ - шест покрити коли и дванадесет вола; по една кола за всеки двама водачи и по вол за всеки един; и ги принесоха пред мишкана.
[...]
(9) И принесоха водачите посвещаването на жертвеника в деня, когато бе помазан той, и принесоха водачите жертвата си пред жертвеника.
(10) И каза Господ на Моше: “По един водач на ден, по един водач на ден ще принесат жертвата си за посвещаването на жертвеника.”
(11) И бе принасящият жертвата си на първия ден, Нахшон, синът на Аминадав, от коляното Йеуда.
(12) А жертвата му бе една сребърна чиния, сто и тридесет шекела бе теглото й; купа една от сребро от седемдесет шекела, според шекелите на светилището; и двете бяха пълни с брашно, смесено със зехтин, за брашнена жертва;
(13) една лъжица от злато от десет (шекела), пълна с благовония;
един бик, млад сред стадото; един овен; едно агне в първата му година, за всеизгаряне;
(14) един козел за грехоизкупителна [жертва];
(15) а за мирна жертва - два вола, пет овена, пет козела, пет агнета в първата им година; това бе жертвата на Нахшон, сина на Аминадав.
РАШИ (Бамидбар 7:19-23)
“Сребърна чиния” - числовата стойност на буквите е 930, което отговаря на годините на Адам, първия човек. (Бамидбар Раба 14:12)
“сто и тридесет шекела бе теглото й” - защото, когато му се родило потомството (толдот/תולדות), с което да поддържа съществуването на света, той бил на 130 години, както е казано: “И живя Адам тридесет и сто години и [му се] роди” и т.н. (Берешит 5:3). (там)
“Това е книгата на потомството (сефер толдот/ספר תולדות) на Адам.” (Берешит 5:1)
“Купа една от сребро” - числовата стойност е 520, намек за Ноах, защото, когато му се родило потомството, бил на 500 години; и като намек за 20-те години преди да му се роди потомството, когато бил отреден потопа. [...] Затова е и казано: “купа една от сребро”, а не е казано “една сребърна купа”, както е казано за чинията, за да се покаже, че и буквите на думата “една” трябва да се преброят. (там)
“Седемдесет шекела” - отговаря на седемдесетте народа, които произлизат от синовете му. (там)
“Една лъжица” (каф ахат/כף אחת) - отговаря на Тората, която е била дадена от “Ръката” на Светия, Благословен да е Той. (Бамидбар Раба 13:16)
“от злато от десет (шекела)” - отговаря на Десетте заповеди. (там)
“пълна с благовония” - числовата стойност на “благовония” (кеторет/קטרת) е “613 мицвот (заповеди)”, стига да се замени ק с ד използвайки “атбаш” (א-ת \ ב-ש \ ג-ר \ ד-ק) (там)
“един бик” - отговаря на Авраам, както е казано: “И взе млад бик” (Берешит 13:14). (Бамидбар Раба 13:14)
“един овен” - отговаря на Ицхак, както е казано: “И взе овена” и т.н. (Берешит 22:13). (там)
“едно агне” - отговаря на Яаков, както е казано: “А агнетата отдели Яаков” (Берешит 30:40). (там)
“Козел” - за да се изкупи продажбата на Йосеф, за когото е казано: “И заколиха козел” (Берешит 37:31). (Бамидбар Раба 13:13)
“а за мирна жертва - два вола” - отговарят на Моше и Аарон, които помирили Исраел и Небесния им Баща. (Бамидбар Раба 13:19)
“пет овена, пет козела, пет агнета” - три вида, отговарящи на коаним, левиим и исрелим; на Тората, Пророците и Писанията; три пъти по пет, което отговаря на петте книги на Тората, петте заповеди на едната скрижала и петте заповеди на другата скрижала. (Бамидбар Раба 14:10)
ШАВУОТ
ЗОАР, I, 8а
Раби Шимон седеше и изучаваше Тората през нощта, когато булката трябваше да се събере със съпруга си (нощта на Шавуот). Защото ни е било казано, че всички членове на свитата на булката, през нощта преди сватбата ѝ, са длъжни да я придружават и да се радват с нея в последните ѝ приготовления за великия ден: да изучават Тората, от Тората към Пророците, от Пророците към Писанията, а след това тълкуванията на стиховете и до тайните на Мъдростта, тъй като всички те представляват нейните приготовления и украшения. Булката, заедно със своите моми, влиза и застава над тях, украсяи се подготвя чрез тях и се радва с тях през цялата нощ. А на следващия ден тя не влиза под балдахина (хупата), само в тяхната компания. Те са наречени “участниците в хупата.” И когато тя стъпва под балдахина, Светият, благословен да е Той, пита за тях, благославя ги и ги коронясва с булчинския венец: щастлив е техният дял!
Затова Раби Шимон и всички негови спътници пяха с песента на Тората, като всеки един от тях правеше нови открития в Тората. И Раби Шимон и спътниците му се радваха. И им каза Раби Шимон: „О, синове мои, щастлив е вашият дял, защото на следващия ден булката ще влезе в брачния балдахин само заради вас; защото всички, които помогнат да се подготвят украшенията ѝ тази вечер, и се радват за нея, всички те ще бъдат отбелязани и записани в книгата за възпоменание и Светият, Благословен да е Той, ще ги благослови със седемдесет благословии и корони на небесния свят.“
ПИСМО ОТ Р’ ШЛОМО АЛКАБЕЦ ДО СОЛУНСКИТЕ КАБАЛИСТИ (1533 г.)
Знайте, че праведникът (Каро) и аз, неговия и ваш смирен слуга, принадлежащи към нашето общество, се съгласихме да останем будни цяла нощ, за да прогоним съня от очите ни на Шавуот. Успяхме, слава Богу, така че, както ще чуете, не престанахме да учим нито за миг. [...] Веднага щом бяхме изучили два трактата от Мишната, нашият Създател ни порази така, че чухме глас, говорещ от устата на праведника, нека неговата светлина свети. Беше силен глас с ясно произнесени букви. Всички спътници чуха гласа, но не можеха да разберат какво се казва. Беше изключително приятен глас, който ставаше все по-силен. Всички паднахме по лице и никой от нас не беше оставил дух в себе си поради големия ни страх и благоговение. Гласът се обрърна към нас, казвайки: „Приятели, най-избрани от избраните, мир вам, възлюбени спътници. Щастливи сте вие и щастливи са онези, които са ви родили. Щастливи сте вие на този свят и щастливи в следващия, защото сте решили да Ме украсите тази нощ. За тези много години главата Ми беше унила без да има кой да Ме утеши. Бях хвърлен на земята, за да прегърна бунищата, но сега вие върнахте короната на предишното й място. Бъдете силни, любими Мои. Бъдете смели приятели мои. Радвайте се и ликувайте, защото принадлежите сред малцината избрани. Имате заслугата да принадлежите към царската свита. Звукът на вашата Тора и дъхът на устата ви са се издигнали до Светия, Благословен да е Той, пробивайки през много небосводи, докато се издигне нагоре. Ангелите мълчаха, серафимите бяха неподвижни, хайот стояха безмълвни и цялото небесно войнство чу заедно със Светия, Благословен да е Той, звука на вашия глас. Ето, аз съм Мишната, майката, която укорява децата си, и дойдох да говоря с вас. Ако бяхте десет на брой, щяхте да се изкачите още по-високо, но въпреки това сте достигнали голяма височина. Щастливи са онези, които са ви родили, приятели Мои, в това, че като се лишавате от сън, вие сте се изкачили толкова високо. Чрез вас се издигнах тази нощ и чрез приятелите ви във великия град, град-майка в Исраел. Вие не сте като онези, които спят на легла от слонова кост в сън, който е една шейсета от смъртта, които се изтягат на леглата си. Но вие се прилепвате към своя Създател и Той ви се радва. Затова, синове Мои, бъдете силни и се радвайте на Моята любов, радвайте се на Моята Тора, радвайте се на страха от Мен.“
ПИРКЕ АВОТ 3:12
Раби Ишмаел казал: “Имай готовност за старшите (рош/ראש), бъди спокоен с младшите (тишхорет/תשחורת), и посрещай всеки човек с радост.”
РАШИ, БЕРЕШИТ 15:18
[...] Както казват хората: “Слугата на царя е цар - прикрепи се към управника (шахвар/שחוור) и ще ти се кланят.”
ПИРКЕ АВОТ 1:15
Шамай казвал: “Направи Тората ти постоянна, говори малко и прави много, и приемай всеки човек с приятно изражение на лицето.”
КОЕЛЕТ 11:10
Свали гнева от сърцето си, и премахни злото от плътта си, защото младостта и старостта (шахарут/שחרות) са суета.
ААДАМ (האדם) = ТАМЕ (טמא)
5 + 1 + 4 + 40 = 9 + 40 + 1 = 50
א + מ + ט = ם + ד + א + ה
ТАЛМУД, КИДУШИН 81а
Раби Меир се подигравал на грешниците. Един ден, Сатан му се появил като жена от другата страна на реката. Нямало лодка, та той намерил въжен мост и пресякъл. Когато стигнал до средата на въжения мост, [Сатан] го напуснал и казал: “Ако не беше това, че на Небесата казват за теб: ‘Внимавайте с Раби Меир и Тората му!,” щях да обезценя кръвта ти до двеста маа.”
Раби Акива се подигравал на грешниците. Един ден, Сатан му се появил като жена на върха на палма. Той се хванал за палмата и тръгнал да се качва. Когато стигнал до средата на палмата, [Сатан] го напуснал и казал: “Ако не беше това, че на Небесата казват за теб: ‘Внимавайте с Раби Акива и Тората му!,” щях да обезценя кръвта ти до двеста маа.”
----------------------------------
ПИРКЕ АВОТ 3:15
[Раби Акива казвал:] Всичко е предвидено (цафуй/צפוי) и сободата на избора е дадена, и светът е съден с добро (тов/טוב), и всичко е според повечето дела.”
ШМОТ 25:11
И ще покриеш (ципита/צפית) [ковчега на завета] с чисто злато…
МИШЛЕ 4:2
Защото добър (тов/טוב) подарък ви дадох, Тората Ми не изоставяйте.
ТАЛМУД, ШАБАТ 31а
Рава казал: “Когато поставят човек пред Съда, го питат: ‘[...] Очаква ли (ципита/צפית) спасението? [...].’
ДЕВАРИМ 7:10
И заплаща на мразещите Го пред тях, за да ги погуби…
Изображението е от заглавната страница на книгата "Елеф а-Маген" на Рав Елиезер Папо (публ. ок. 1828 г. в Солун)
ПИРКЕ АВОТ 2:1
Раби (Йеуда а-Наси) казал: “Кой е правият път, който човек следва да си избере? Този, който придава чест на правещия го и кара хората да му придават чест. И бъди внимателен с леката мицва, както си с тежката, защото не знаеш даденото като награда за заповедите. И пресмятай загубата от мицвата в сравнение с печалбата (или “наградата”) ѝ, и печалбата (или “наградата”) от греха в сравнение с загубата от него. И виж три неща и няма да стигнеш до грях: знай какво има над теб - виждащо око и слушашо ухо, и всичките ти дела са записват в книга.”
Рав Исахар Абулафия (1727, Измир - 1781, София). Шадар (шалиах дерабанан) за общността на Тверия, равин на Белград (1771 - 1773 г.), а по-късно равин и рош йешива в София (ок. 1776 - 1781 г.). Базирано на ръкопис.
ПИРКЕ АВОТ 1:3
Не бъдете като слугите, които служат на господаря си с цел да получат награда, а бъдете като слуги, които служат на господаря си без цел да получат награда.
БАМИДБАР 9:6
И имаше хора, които бяха нечисти заради [допир] с труп на човек и не можеха да направят пасхалната жертва на този ден, та се приближиха към Моше и към Аарон на този ден.
ТАЛМУД, СУКА 25а-б
Това, че някой, който се занимава с мицва е освободен от друга мицва, [...] го знаем от ученото тук: “И имаше хора, които бяха нечисти заради [допир] с труп на човек и т.н.’ - кои са били тези хора? [...] Хора, които са били заети с погребение на някой, който е имал нужда от това, чийто седми ден се паднал в навечерието на Песах, както е казано: ‘и не можеха да направят пасхалната жертва на този ден’ - на този ден - не, но на следващия - да.”
ТАЛМУД, МЕНАХОТ 49а
Когато няма [достатъчно средства] за ежедневната жертва (тамид) и за допълнителната празнична жертва (мусаф), то коя има предимство [...] - става дума за постоянната жертва за утре и за допълнителната празнична жертва за днес. Дали ежедневната жертва е за предпочитане, защото е постоянна, или допълнителната празнична жертва е за предпочитане, защото е по-свята?
ПИРКЕ АВОТ 1:15
Шамай казвал: “Направи Тората ти постоянна (קבע), говори малко (מעט) и прави много, и приемай всеки човек с приятно изражение на лицето.”
БЕРЕШИТ 18:5
Ще взема късче хляб.
БЕРЕШИТ 18:7
И взе крехко и хубаво теле.
ТЕИЛИМ 1:2
А само в Тората на Господ е желанието му, и само за Тората му (или “Му”) мисли денем и нощем.
ИЙОВ 11:9
По-дълга е мярката ѝ от земята и по-широка от морето.
ШУЛХАН АРУХ, ОРАХ ХАИМ 155:1 (РАМА)
Да си определи (יקבע) място (за учене).
ЯЛКУТ ШИМОНИ, НАХ 145:4
Раби Шимон бар Йохай казал: “Всеки, който си определя място за Тората му, враговете му ще бъдат победени, както е казано: ‘И ще определя място за народа Ми, за Исраел, и ще го посадя, за да обитава там, и няма повече да бъде притесняван’ и т.н. (Шмуел, Бет 7:11).”
ДЕВАРИМ 7
(6) Защото ти си народ посветен на Господ, твоя Бог; теб те избра Господ, твоя Бог, да бъдеш за Него народ - ценно притежание от всички народи на земята.
(7) Не защото сте по-многочислени от всички народи ви пожела Господ и ви избра, нали сте най-малкият (המעט) от народите,
(8) а заради любовта на Господ към вас и заради пазенето Му на клетвата, която се закле на вашите бащи.
ТАЛМУД, ХУЛИН 89а
“Не защото сте по-многочислени от всички народи ви пожела Господ” и т.н. (Деварим 7:7) - казал Светият, Благословен да е Той, на Исраел: “Желая ви, защото дори, когато ви придавам важност, вие се смалявате пред Мен.”
БЛАГОСЛОВИЯ ЗА ТОРАТА
Който ни е избрал из между всички народи и ни е дал Тората Му.
КАЛА РАБАТИ 8:16
“Не е на небесата тя” (Деварим 30:12) - няма да се намери Тора сред тези, които се възгордяват.
ТАНА ДЕВЕ ЕЛИЯУ РАБА 25
Всеки един от еврейския народ е задължен да си казва: “Кога делата ми ще достигнат делата на праотците ми - Авраам, Ицхак и Яаков?”
МИШЛЕ 15:17
По-добра е трапезата със зеленчук там, където е любовта, отколкото угоен бик с омраза.
(Бзирано на книгата זכות אבות на Рав Яаков Финци)
Значението на сефират аомер.
Какво отбелязваме на последните дни на Песах? С какво се отличават от първите? Защо наричаме осмия, в диаспората, ден "Ахарон шел Песах"?
Ерев Песах на Шабат
(Питайте местния си равин преди прилагането на казаното тук)
Постът на първородните (Таанит бехорот)
Сефарадим - Принципно са освободени от пост тази година, но ако има как то да присъстват на сиюм (завършване на част от Мишната или Талмуда) или друго подобно празненство (прим. брит мила), за да се освободят според всички мнения.
Ашкеназим - Първородните постят в четвъртъка преди Песах. За разлика от други постове, могат изначално да се освободят от поста с присъствие на сиюм.
Търсенето на хамец (бедикат хамец)
Четвъртък вечер преди Песах, с благословия.
Кол хамира.
Внимателно прибиране на намерения и оставения хамец.
Изгарянето на хамеца
Най-добре до петия (алахически) час. В София - 12:22 ч. в петък, 11.04.25.
В краен случай, преди Шабат. В София - 19:46 ч.
Молитвата “Йеи рацон” (Да бъде Твоята воля), се казва при изгарянето.
(Същото се отнася и за кашеризирането на кухнята и съдовете.)
Продаването на хамеца
Сефарадим - Петък сутрин.
Ашкеназим - Петък сутрин, петък следобед, а според други - от петък за Шабат.
(Купуването на нов хамец за нуждите на петъка или до Шабат сутрин е все още разрешено).
Подготовка от Ерев Шабат
Най-добре подготовката за седера да се довърши преди Шабат, за да не се губи време след Шабат или заради забранени на празника действия.
Печенето на шийката или крилцето, и яйцето за кеарата (седерната чиния).
Приготвянето на харосета.
Хрянът.
Солената вода.
Проверяването на марулята.
Свещ, която да гори поне 50 часа.
Хляб за петък вечер
Храните, за предпочитане, да са вече кашер за Песах.
Сефарадим - хамецен хляб; маца; варена/пържена маца; яйчена маца (маца ашира)
Ашкеназим - хамецен хляб.
Шахарит
Ранна молитва
Сутрешна трапеза
Ако се използва хамец, то (в София) да се изяде до 11:15 ч., и да се почисти и изхвърли остатъкът до 12:21 ч. на Шабат, 12.04.25.
Сефарадим - хамецен хляб; варена/пържена маца; яйчена маца (маца ашира).
Трохи - могат да се изхвърлят в боклука, а парчета с големината на маслина - в тоалетната.
Ашкеназим - хамецен хляб.
Трохи и парчета от хамеца да се изхвърлят в тоалетната.
(След като сме изяли и изхвърлили остатъка от хамеца, казваме вторият “Кол хамира” - отказ от хамеца, преди 12:21 ч. Трапезата с другите храни може да продължи.)
Трета трапеза
Сефарадим: между 13:28 ч. и 16:46 - варена/пържена маца; яйчена маца (маца ашира)
Ашкеназим: плодове, зеленчуци, риба, месо и т.н.
(Масата може да се почисти след третата трапеза ако е неприятно, че е мръсна.)
Шабат агадол
В много общности е Шабатът преди, тази година - Шабат парашат Ваикра, 04.04 - 05.04.
Маца - ядене и мукце
Според сефарадимите не се яде маца през целия ден на Шабат, а според ашкеназимите - целия Шабат.
Мацата за седера е мукце ако е ограничено количество.
Подготовка за седера на Шабат
Да не се започва до 20:50.
(Според сефарадимите, при голяма нужда: след 20:05, но само подреждането на масата, а каквото е разрешено на празник, но позволено на Шабат, само след 20:50 ч. и авдала)
Паленето на свещите за празника
Не преди 20:50 ч., да се каже “Барух амавдил бен кодеш лекодеш” (Благословен да е разделящият между святостта [на Шабат] и святостта [на празника]) преди извършването на каквато и да е работа и подготовка, вкл. паленето на свещите.
Арвит за празника
Специална добавка “Ватодиену” в Амидата.
Кидуш (Якн’аз)
Редът на благословиите:
“Боре при агафен/агефен” - вино (яин)
Кидуш
“Боре меоре аеш” за свещ (нер) - използват се две свещи, които се държат заедно и се оставят да изгорят сами, а не се изгасят. Не поглеждаме на ноктите.
Авдала
Шеехеяну (зман)
Рав Шабетай Вентура (ок. 1732 г., Сплит - преди 1799 г., Видин) - равин и даян на Сплит, а от около 1779 във Видин. Базирано на книгата му На’ар шалом [Река на мира] (Амстердам, 1775 г.)
ПЕСАХ - КОРЕХ
ШУЛХАН АРУХ, ОРАХ ХАИМ 475:1
Трябва да си измие ръцете и да каже благословията “ал нетилат ядаим,” и да вземе маците в реда, в който ги е оставил - счупената между двете цели, и да ги вземе в ръката си и да каже благословиите “амоци” и “ал ахилат маца, а след това да отчупи от горната цяла и от счупената [маци], заедно от двете и да ги потопи в сол. [...] Трябва да ги яде заедно облягайки се, кезайт (големината на маслина) от всяка една [...]. След това трябва да вземе кезайт марор (горчив зеленчук) и да го потопи целия в харосета (сладка смес), но да не го задържа в него, за да не се загуби горчевината, затова следва да изтръска харосета от него и да каже благословията “ал ахилат марор” и да го яде без да се обляга. След това да вземе третата маца и да я разчупи, да я сложи заедно с марор и да я потопи в харосета. [...] Следва да каже “Спомен за Храма, според Илел” и да ги яде заедно, облягайки се. Откакто е благословил “ал ахилат маца”, да не говори за нищо, което не е свързано с трапезата, докато не изяде този “сандвич”, за да се зачетат благословиите “ал ахилат маца” и “ал ахилат марор” и върху този сандвич.
ТАЛМУД, ПЕСАХИМ 115а
Казал Илел цитирайки традиция, [която имал]: “Човек не трябва да увива маца заедно с марор и да ги яде, защото днес смятаме, че мацата в наше време е заповед от Тората, докато марорът е заповед от Мъдреците, та марорът от Мъдреците ще дойде и ще отмени мацата от Тората.
И дори според този, който казва: ‘Заповедите не се отменят една друга,’ това е при две заповеди от Тората или две заповеди от Мъдреците, но една заповед от Тората, а друга от Мъдреците - идва тази от Мъдреците и отменя тази от Тората.”
[Талмудът пита:] Кой е учителят, който смята, че заповедите не се отменят една друга? Това е Илел. Както са учили: “Казват за Илел, че ги увивал заедно и ги ял, както е казано: ‘с маци и горчиви зеленчуци го яжте’ (Бамидбар 9:11).”
Казал Раби Йоханан: “Колегите на Илел спорят с него. Както са учили: ‘Човек може да си помисли, че ги увива заедно и така ги яде, както Илел ги ял, затова стихът казва: ‘с маци и горчиви зеленчуци го яжте’ - дори това отделно и другото отделно.”
Рав Аше го оспорил: “Ако е така, то защо е казано ‘дори’?” Затова казал Рав Аше: “Този учител имал предвид това: ‘Човек може да си помисли, че няма да изпълни задължението си ако не ги увие заедно и така ги яде, както Илел ги ял, затова стихът казва: ‘с маци и горчиви зеленчуци го яжте’ - дори това отделно и другото отделно.’”
Сега, когато законът не е бил обявен нито според Илел, нито според другите Мъдреци, то да каже благословията “ал ахилат маца” и да яде [от мацата], след това да каже благословията “ал ахилат марор” и да яде [от марора], а след това да яде от мацата и горчивия зеленчук заедно, без благословия - като спомен за Храма, според Илел.
(Изображението е подпис на Рав Шабетай Вентура)
39 еп. от серията посветена на еврейските духовни лидери живели или родени в пределите на днешна България.
Рав Иструк бен Санче (ок. 1570 г., Никопол - 1643 г., Йерусалим) - равин в София, 1590 г. - ок. 1640 г. Базирано на първия респонсум в сборника с въпросите и отговорите му.
МИШНА, МЕГИЛА 3:1
Жителите на града, които са продали площада на града (ир/עיר) - купуват с парите му синагога. Синагога - купуват ковчег. Ковчег - купуват калъфи (за свитъци). Калъфи - да купят свитъци. Свитъци - купуват Тора.
Но ако са продали Тора - да не купуват свитъци. Свитъци - да не купуват калъфи и т.н.
ТАЛМУД, МЕГИЛА 26а
“Жителите на града, които са продали площада на града” - казал Раба бар бар Хана, че казал Раби Йоханан: “Това са думите на Раби Менахем бар Йосе, споменати анонимно. Мъдреците обаче, казват: ‘Площадът няма святост.’ А Раби Менахем бар Йосе, каква е причината му? Тъй като хората се молят там на постове и стражи (ма’амадот/מעמדות). А Мъдреците тогава? Това не е постоянно (място за молитва).”
“Синагога - купуват ковчег” - казал Раби Шмуел бар Нахмани, че казал Раби Йонатан: “Казали са го само за синагога в село (к’фар/כפר), но синагога в голям град (к’рах/כרך) - тъй като от света ходят в нея, не могат да я продадат, защото е на множеството.”
Казал Рав Аше: “Синагогата на Мата махсея, въпреки че от света ходят там, тъй като ходят с мое разрешение, ако искам мога да я продам.” Противоречие - казал Раби Йеуда: “Имаше случай със синагогата на обработвачите на бронз в Йерусалим, която беше продадена на Раби Елиезер и той я използвал за всичките си нужди. Но нали беше [синагога] на голям град (к’рах)!? [Всъщност,] тя беше малка синагога и те си я бяха направили.”
(В самия край на записа, по погрешка е изпусната думата "разрешава.")
Изображението е подписът на Рав Иструк бен Санче.
ПАРАШАТ ВАЯКЕЛ
Ралбаг - Рав Леви бен Гершом, (1288-1344) - философ, астроном, математик и коментатор на Тората живял в Прованс. Базирано на коментара му в самия край на книгата Шмот.
Тецаве, Захор и Пурим
ЕСТЕР 1
(1) И се случи в дните на Ахашверош, същият Ахашверош, който царува от Оду до Куш - сто двадесет и седем провинции.
(2) В онези дни като се възцари царят Ахашверош на трона на царството си, който бе в столицата Шушан,
(3) на третата година от царуването си, направи пир за всичките си велможи и слуги, войските на Персия и Мидия, благородниците и велможите на провинциите пред него,
(4) показвайки им богатсвото на славата (кевод/כבוד) на царството му и разкоша на великолепието (тиферет/תפארת) на величието му, много дни - сто и осемдесет дни.
(5) А при изтичането на тези дни, направи царят Ахашверош за целия народ намиращи се в столицата Шушан, от най-великия до най-малкия, пир седем дни в двора на градината на царския дворец. [...]
(7) И пиене в златни съдове, а съдовете от различни съдове (ми-келим шоним/מכלים שונים), и много царско вино според възможността на царя.
ТАЛМУД, МЕГИЛА 12а
“показвайки им богатсвото на славата (кевод/כבוד) на царството му” (Естер 1:4) - Раби Йоси бар Ханина казал: “Това ни учи, че носил дрехите на свещенослужението. Тук пише: ‘и разкоша на великолепието (тиферет/תפארת) на величието му’, а там пише: ‘за слава и за великолепие’ (ле-хавод ул-тиферет/לכבוד ולתפארת) (Шмот 28:2).”
ШМОТ 28
(1) И вземи при себе си брат си Аарон и синовете му с него, измежду синовете на Исраел, за да ми служи като свещенослужител, Аарон, Надав и Авиу, Елазар и Итамар, синовете на Аарон.
(2) И ще направиш свещени дрехи за брат си Аарон за слава и за великолепие.
ТАЛМУД, МЕГИЛА 12а
“И пиене в златни съдове, а съдовете от различни съдове (ми-келим шоним/מכלים שונים)” (Естер 1:7) - трябвало е да [каже] “мешуним”! Казал Рава: “Небесен глас се появил и им казал: ‘Предишните бяха унищожени заради съдовете Ми, а вие повтаряте (шоним/שונים) [и ги използвате]?!’”
ШМОТ 17
(14) И каза Господ на Моше: “Запиши това като спомен в книга, и постави в ушите на Йеошуа, че “Наистина ще изтрия спомена за Амалек от под небесата!”
(15) И построи Моше жертвеник, и нарече името му “Господ, моето Знаме.”
(16) И той каза: “Защото ръка върху трона на Бог - война за Господ с Амалек, от поколоение на поколение.”
Мишпатим
ДЕВАРИМ 4:8
И кой народ е [толкова] велик, че да има справедливи предписания и закони, като цялото това наставление (Тора), което аз поставям пред вас днес.
ПОСЛЕСЛОВ НА КОДЕКСА НА ХАМУРАПИ
В бъдеще, в идните дни, по всяко време, нека царят, който е в земята, да пази думите на правдата, които съм написал на моята стела. Нека той не променя присъдата на земята, която съдих, нито решенията, които взех. [...]
ДЕВАРИМ 17
(18) И ще бъде, когато седне на трона на царството си, и ще напише за себе си препис на това наставление (Тора) като книга пред свещенослужителите левити.
(19) И ще бъде с него, и ще чете от него през всичките дни на живота му, за да се научи да се бои от Господ, неговия Бог, да спазва всичките думи на това наставление (Тора) и тези предписания да извършва.
Примес на гражданско и ритуално право и истории
ШМОТ 23
(8) И подкуп няма да взимаш, защото подкупът заслепява виждащите, и изкривява думите на справедливите.
(9) И чужденеца няма да потискаш, и вие познавате душата на чужденеца, защото чужденци бяхте в земята на Египет.
(10) И шест години ще сееш земята си, и ще събираш реколтата й.
(11) А седмата [година] ще я оставиш и пуснеш, и ще ядат бедняците на народа ти, а което оставят, ще ядат дивите животни на полето; така ще сториш и с лозето си и маслиновата си горичка.
(12) Шест дни ще вършиш работите си, а на седмия ден ще спреш, за да починат бикът ти и магарето ти, и отдъхнат синът на робинята ти и чужденеца.
(13) И всичко, което ви заповядах спазвайте, и името на други богове не споменавайте, не ще се чуе на устата ти.
(14) Три пъти ще празнуваш за Мен през годината.
Казуистичен и аподиктичен стил; второ или трето лице
ШМОТ 21
(14) Когато човек крои срещу ближния си, за да го убие чрез коварство, то…
(15) А удрящият баща му или майка му…
(16) А крадящият човек и продаващият го…
ШМОТ 22
(19) Принасящият жертва на [друг] бог ще бъде погубен, единствено и само на Господ.
(20) А чужденеца не ще тормозиш и не ще го потискаш, защото чужденци бяхте в земята на Египет.
(21) Всяка вдовица и сирак не ще измъчвате.
(22) Ако го измъчваш, и ако се провикне към Мен, ще чуя вика му.
КОДЕКС НА ХАМУРАПИ
§3 Ако човек, след като се яви на съдебно дело със свидетелско показание…
§4 Ако ли пък той се е явил с лъжливо свидетелско показание…
§5 Ако съдията произнесе присъда…
§6 Ако човек открадне имущество…
Законът като защитник на правата или показващ как да се избегне грях
ТАМ
§129 Ако съпругата на човек бъде заловена да лежи с друг мъж, те трябва да бъдат вързани и хвърлени във водата. Ако стопанинът на съпругата пощади живота на съпругата си, то и царят ще пощади живота на своя роб.
ВАИКРА 20:10
А мъжът, който прелюбодейства с омъжена жената, който прелюбодейства с жената на ближния си, умъртвени ще бъдат прелюбодееца и прелюбодейката.
БЕРЕШИТ 20:6
И те възпрях Аз от това да съгрешиш срещу Мен, затова не ти дадох да се докоснеш до нея.
ТАМ, 39:9
И как ще сторя това голямо зло и ще съгреша срещу Бог.
Убийство
СРЕДНОАСИРИЙСКИ ЗАКОНИ
Ако мъж или жена влезе в дома на друг човек и убие мъж или жена, то те ще предадат убиеца на главата на домакинството. Ако той реши, то ще го убият, а ако реши да се споразумеят, то ще вземе имуществото му.
БАМИДБАР 35:31
И не взимайте откуп за душата на убиеца, който е виновен да умре, защото ще бъде умъртвен.
БЕРЕШИТ 9:6
Проливащият човешка кръв, чрез човек кръвта му ще бъде пролита, защото в облика на Бог го е създал.
Животно
БЕРЕШИТ 9:5
Но кръвта на живота ви ще изискам, от всяко диво животно ще я изискам.
ШМОТ 21:28
А когато набоде бик мъж или жена и умре, да бъде убит с камъни бикът, и не яж от плътта му.
КОДЕКС НА ХАМУРАПИ
§251 Ако волът на човек е бодлив, на него (на стопанина) бъде съобщено за този порок [на вола], [а именно), че е бодлив, а стопанинът не му притъпи рогата и не спъне своя вол и този вол набоде сина на човек и му причини смърт, той трябва да заплати половин мина сребро. [...]
(Преводът на Кодекса на Хамурапи е от https://istorianasveta.eu/)
Итро
МИШНЕ ТОРА, ЙЕСОДЕ А-ТОРА, ГЛ. 8
(1) Децата на Исраел не повярвали на Моше, нашия учител, поради чудесата, които той извършил. Когато вярата на някого се основава на чудеса, в сърцето му има съмнение, защото е възможно да се направи чудо чрез ловкост и магия.
Всички чудеса, извършени от Моше в пустинята, не са имали за цел да служат като доказателство за неговото пророчество, а са били извършени според нужда. Трябвало да удави египтяните, затова той разцепил морето и ги потопил в него. Имали сме нужда от храна, затова той ни осигурил мана. Те ожаднели, та той разцепил скалата за тях. Последователите на Корах се разбунтували срещу него, та земята ги погълнала. Така и всички други чудеса.
Тогава на какво се гради вярата им в него? На събитията на планината Синай. Нашите очи видяха, а не чужди. Нашите уши чуха, а не на някой друг, огъня, гръмовете и светкавиците. Той се приближил към гъстите облаци и Гласът му говори и ние чухме: „Моше, Моше, иди им кажи следното:...“
И така е казал той: „Лице в лице, Бог говори с вас”(Дварим 5:4), и е казано: „Не с нашите праотци сключи Господ този съюз“(там, 5:3).
Откъде [знаем], че само събитията на планината Синай са доказателство за истинността на пророчеството на Моше, в което няма съмнение? Защото е казано: „Ето, ще дойда при теб в гъст облак, за да Ме чуе народът, когато говоря с теб, и така и в теб ще вярват завинаги”(Шмот 19:9). Т.е., преди това, те не са вярвали в него с вяра, която щяла да просъществува вечно, а с вяра, която може да бъде последвана от подозрения и съмнения.
(2)Излиза, че тези, при които бил изпратен, те били свидетели на пророчеството му, че е истинско, и не е било необходимо да се извършва друго чудо за тях. Защото и той и те били свидетели на това, като двама свидетели, които видели едно и също събитие заедно, и всеки служи като свидетел на другия, че той казва истината, и нито един от тях няма нужда да доказва [свидетелството] на другия.
[...]
Моше, нашият учител, знаел, че този, който вярва поради знамения, има съмнение в сърцето си, и се съмнява и подозира, та се опитвал да откаже да отиде, и казал: „та те няма да ми повярват“(Шмот 4:1), докато Светият, Благословен да е Той, не му споделил, че тези знамения са само [за периода] докато напуснат Египет, но след като напуснат и застанат на тази планина ще изчезне съмнението, които имат относно теб, защото Аз ще ти дам тук знак, с който ще разберат, че Аз наистина те пратих от самото начало, и няма да остане в сърцата им съмнение. И това е казаното от стиха: “И това ще ти бъде за знамение, че Аз те пратих, когато изведеш народа от Египет, ще служат на Бог на тази планина”(там, 3:12).
Излиза, че всеки пророк, който ще се появи след Моше, нашия учител, няма да му повярваме само заради чудото [което ще извърши], за да кажем: “Ако той извърши чудо, ние ще се вслушаме във всичко, което казва,” ами ще му повярваме, защото това е мицва, която ни е заповядана от Моше в Тората, където казва, че ако извърши чудо, то “вслушайте се в него”(Дварим 18:15).
Точно така както ни е заповядано да произнесем присъда според двама свидетели, въпреки че не знаем дали те свидетелстват истина или лъжа, така е и мицва да слушаме този пророк, въпреки че не знаем дали чудото е истинско или е извършено чрез ловкост или магия.
(3) Следователно, ако се появи пророк и извърши големи знамения и чудеса, но поиска да оспори пророчеството на Моше - ние не го слушаме и ние ще знаем със сигурност, че той е извършил тези знаци чрез ловкост или магия, защото пророчеството на Моше, нашия учител, не зависи от чудеса, така че да можем да сравним чудесата на единия с тези на другия. Нали видяхме и чухме [това пророчество] със собствените си очи и уши, както той го е чул.
Бешалах
БЛАГОСЛОВИЯТА СЛЕД ВЕЧЕРНАТА “ШМА ИСРАЕЛ”
[...] Правещият за нас чудеса и отмъщение срещу фараона, знаци и чудеса в земята на децата на Хам. Поразяващият в гнева Си всичките първородни на Египет, и Извеждащият народа Си Исраел от тяхната среда към вечна свобода. Превеждащият децата Си между разтвореното Червено море, Който преследвачите и ненавистниците им потопил. И видели децата Му мощта Му, възхвалявали и благодарили на Името Му. И царуването Му с желание приели върху себе си. Моше и децата на Исраел на Теб повели песен с голяма радост, и казали всички: “Кой е като Теб сред боговете, Господи? Кой е като Теб, Величествен в святостта, Вдъхващ-страхопочитание с възхвали, Правещ чудеса? [Ми хамоха ба’елим, Адо-най, ми камоха не’дар бакодеш, нора теилот, осе феле] (Шмот 15:11). Царуването Ти видели децата Ти, Разтварящият морето пред Моше, с “Това е моят Бог” (там, 15:2) повели и казали: “Господ ще царува завинаги” [Адо-най имлох леолам ва’ед] (там, 15:18).
ШМОТ 2
(23) И след много дни умря царят на Египет, и изстенаха децата на Исраел заради труда, и се провикнаха, и се изкачи молитвата им при Бога, от сред труда.
(24) И чу Бог стона им, и си спомни Бог съюза Му с Авраам, с Ицхак, и с Яаков.
(25) И видя Бог децата на Исраел, и позна Бог.
ШМОТ 3
(12) [...] Това ще бъде за теб знак, че Аз те пратих - когато изведеш народа от Египет, ще служите на Бога на тази планина. [...]
(19) А Аз зная, че няма да ви даде царят на Египет да отидете, и дори със силна ръка.
(20) И ще изпратя ръката Ми и ще ударя Египет с всичките чудеса, които ще сторя сред него, и след това ще ви прати.
(21) И ще дам благоволение към този народ в очите на Египет, и когато тръгнат, не ще тръгнат празни.
ШМОТ 4
(22) И ще кажеш на фараона: “Това каза Господ: ‘Моят първороден син е Исраел,
(23) и ти казах да пратиш сина Ми, за да ми служи, но ти отказа да го пратиш, та ето - Аз ще убия първородния ти син.’”
ШМОТ 7
(3) А Аз ще втвърдя сърцето на фараона, и ще увелича знаците Ми и чудесата Ми в земята на Египет.
(4) И няма да ви чуе фараонът, и ще посегна с ръката Ми към Египет, и ще изведа войнството Ми, народа Ми - децата на Исраел, от земята на Египет с големи наказания.
ШМОТ 12
(14) И ще бъде този ден за вас за спомен, и ще го празнувате като празник за Господ, през поколенията ви, като вечен празник ще го празнувате. [...]
(16) И на първия ден свещено свикване, и на седмия ден свещено свикване ще бъде за вас.
ШМОТ 14:10
И фараонът се приближи, и вдигнаха децата на Исраел очите си, и ето - Египет върви след тях, и се уплашиха много, и изстенаха децата на Исраел към Господ.
ШМОТ 14:31
И видя Исраел великата ръка, която стори Господ с Египет, и имаше страх народа пред Господ, и повярваха в Господ и Моше, Неговия слуга.
ШМОТ 15
(1) Тогава запяха Моше и синовете на Исраел тази песен на Господ… [...].
(20) И взе Мирям пророчицата, сестрата на Аарон, дайре в ръката си, и излязоха всичките жени след нея с дайрета и с танци,
(21) и ги поведе в песен Мирям: “Пейте за Господ …”
ВА’ЕРА
ШМОТ 5
(22) И се върна Моше при Господ, и каза: “Господи, защо влоши за този народ, защо ме прати?
(23) Защото откакто дойдох при фараона да говоря от Твое име, влоши се за този народ, и не спасих, та не спасих народа Ти.”
ШМОТ 6
(1) И казал Господ на Моше: “Сега ще видиш това, което ще сторя на фараона, защото със силна ръка ще ги изпратя и със силна ръка ще ги извадя от земята му.”
(ТУК ЗАПОЧВА ПАРАШАТ ВА’ЕРА)
(2) И говори Бог на Моше, и му каза: “Аз съм Господ,
(3) и се появих (ва’ера) на Авраам, на Ицхак и на Яаков с името Е-л Ша-дай, но с името Ми, Господ (Ашем) не ги запознах.
(4) И също установих съюза Ми с тях, да им дам Кнаанската земя, земята на техните пребивавания, в която пребиваваха.
(5) И също Аз чух вика на децата на Исраел, които Египет ги поробват, и си спомних съюза Ми.
(6) Затова, кажи на децата на Исраел, Аз съм Господ и ще ви изведа и т.н.
ШМОТ РАБА 6:1
“И говори Бог на Моше, и му каза: ‘Аз съм Господ, и се появих на Авраам, на Ицхак’” и т.н. (Шмот 6:2-3) - това е, което пише: “И се обърнах да видя мъдрост, и лудост, и безумие, защото какво е човекът, за да влезе след царя да направи това, което вече е направил?” (Коелет 2:12) - този стих е казан за Шломо и Моше [...].
Как се отнася до Моше? Светият, Благословен да е Той, вече бе съобщил на Моше, че фараонът няма да ги пусне да отидат, както е казано: „Но Аз знам, че няма да ви позволи царят на Египет да отидете“ (Шмот 3:19), „А Аз ще закоравя сърцето му” (Шмот 4:21). Моше не внимавал да запомни за това и решил да бъде по-мъдър от указа на Светия, Благословен да е Той, и започнал да казва: „Защо навреди на този народ?“ (Шмот 5:22) и започнал да спори с Него. Относно това е казано [в Коелет], че тази мъдрост и знание на Моше са били лудост и безумие, „Защото какво е човекът, за да влезе след царя,“ – защо се усъмнил в пътищата на Светия, Благословен да е Той, „да направи това, което вече е направил?" – след като вече му бе разкрил, че ще закорави сърцето [на фараона], за да го накаже за това, че ги е поробил с тежък труд. Поради това, качеството на съда искало да навреди на Моше. Това е, което пише: „И говори Бог (Ело-им) на Моше” (Шмот 6:2). Тъй като Светият Благословен да е Той, видял, че той говорил по този начин заради страданието на Исраел, Той отново се отнесъл към него с качеството на милостта, това е, което пише: “И му каза: ‘Аз съм Господ (Ашем)’” (там).
ШМОТ 33
(18) И каза: “Покажи ми моля славата Ти.”
(19) И каза: “Аз ще накарам всичкото Ми добро да премине пред лицето ти, и ще призова в името на Господ пред теб, и ще съм благосклонен, към когото бъда благосклонен, и ще се смиля, над когото се смиля.”
(20) И каза: “Няма да можеш да видиш лика Ми, защото не ще ме види човек и оживее.”
[...]
(23) И ще махна ръката Ми, и ще видиш гърба Ми (което е зад Мен,) но лика Ми (което е пред Мен,) не ще се вижда.”
Изображението е началото на парашат Ваера от ръкопис на Тората в Националната библитоека на Франция (BnF Hébreu 29)
ШМОТ
Рав Нафтали Цви Йеуда Берлин, (1816 - 1893) - рош йешива на Воложинската йешива, автор на “Аамек давар” върху Тората
БЕРЕШИТ 1:1
В началото (берешит/בראשית) на сътворението от Бог на небесата и земята.
ШМОТ 1:1
И това са имената (ве’еле шмот/ואלה שמות) на синовете на Исраел дошли в Египет с Яаков, всеки с домочадието си дойдоха.
ВАИКРА 1:1
И повика (ваикра/ויקרא) Моше и говори Господ с него от шатрата на събранието, казвайки.
БАМИДБАР 1:1
И говори Господ с Моше в пустинята (бемидбар/במדבר) Синай в шатрата на събранието [...].
ДЕВАРИМ 1:1
Това са думите (еле а’деварим/אלה הדברים), които говори Моше на целия Исраел [...].
БЕРЕШИТ РАБА 3:5
Пет пъти се споменава тук светлина, което отговаря на петте книги на Тората. “И каза Бог: ‘Да има светлина’” (Берешит 1:3) - отговаря на книгата “Берешит”, в която се заел Светият, Благословен да е Той, и сътворил света Си. “И имаше светлина” (там) - отговаря на книгата “Ве’еле шмот”, в която излезли Исраел от мрака към светлината [...].
ТАЛМУД, СОТА 36б
Не в реда, с който са изброени в книгата “Преброяванията” (А’пкудим/הפקודים), са изброени върху камъните на ефода, а в реда, с който изброени във “Втората книга”.
ВАИКРА РАБА 36:4
Раби Ханина синът на Раби Ицхак казал: “Небето и земята били сътворени само заради Яаков, както пише: ‘и постанови свидетелството (едут/עדות) заради Яаков’ (Теилим 78:5), а под ‘свидетелство’ тук се има предвид небето и земята, както е казано: ‘и назначих за ваши свитетели (аидоти/העדתי) небето и земята’ (Деварим 30:19).”
Казал Раби Берехя: “Небето и земята били сътворени само заради Исраел, както пише: ‘в началото (берешит/בראשית) на сътворението от Бог [на небесата и земята]’ (Берешит 1:1), а под ‘решит’ се има предвид Исраел, както е казано: ‘свят е Исраел на Господ, първата (решит) Му реколта’ (Ирмияу 2:3).”
Казал Раби Аха: “Небето и земята били сътворени само заради Моше, както е казано: ‘и приготви за Себе Си първия дял’ (Деварим 33:21).”
ДЕВАРИМ 32:9
Защото дялът на Господ е народа Му.
ЙЕШАЯУ 42:6
Аз, Господ, те повиках чрез справедливостта, и ще държа ръката ти, и ще те създам, и ще те дам като съюз за [всеки] народ, за светлина на народите.
ЙЕШАЯУ 60:3
И ще вървят народи чрез светлината ти и царе чрез блясъка на изгряването ти.
БЕРЕШИТ 17:4
Аз, ето съюзът (брити) Ми с теб, и ще бъдеш баща на множество народи.
ЙЕШАЯУ 43:7
Всеки провикващ се в името Ми, за славата Ми го сътворих [...].
БЕРЕШИТ РАБА 1:10
Казал Светият, Благословен да е Той: “Светът и всичко в него са сътворени заради Тората, както е казано: ‘Господ заради мъдростта е основал земята’ (Мишле 3:19).”
ТАЛМУД, АВОДА ЗАРА 5а
Казал Раби Шимон бен Лакиш: “Какво пише тук: ‘и беше вечер и беше сутрин - шестият ден (йом ашиши/יום הששי)’ (Берешит 1:31)? Това ни учи, че Светият, Благословен да е Той, поставил условие на творението и казал: ‘Ако Исраел приемат Тората - хубаво, а ако не - ще ви върна в празнотата и пустотата.’
