ПАРАШАТ ВАЙЕРА
(Бехор Исраел) Яаков бехар Шмуел Маджар (р. преди 1752 г., София? - 1806 г., София). Рош йешива и равин в София, в края на 18-ти и началото на 19-ти век, автор на “Хелек Яаков” (ръкопис).
Талмуд
Тосафот
Писке Тосафот (“Решенията на Тосафот”)
Хелек Яаков
ТАЛМУД, ШАБАТ 55а
“И му каза Господ: Мини през града, през Йерусалим, и постави като знак тав (תו) върху челата на хората, които въздишат и стенат заради всички мерзости извършвани в нея” и т.н. (Йехезкел 9:4). Казал Светият, Благословен да е Той на Гавриел: “Иди и отбележи с тав от мастило челата на праведните, за да не властват над тях ангелите на разрушението, а на челата на нечестивите - тав от кръв, за да властват над тях ангелите на разрушението.” [...]
Какво е специалното в буквата тав? [...]
Шмуел казал: “Изчерпала се е (тама/תמה) заслугата на праотците.” Раби Йоханан казал: “Ще се смили (тахон/תחון) заради заслугата на праотците.”
ТОСАФОТ, там
Рабену Там казал, че заслугата на праотците се е изчерпала, но не и завета им [с Бог], както пише: “И ще си спомня за завета Ми с Яаков” (Ваикра 26:42), дори след изгнанието. И това, което ние споменаваме [в молитвите ни] е завета на праотците. [...] А според Ри (съкр. на Рабену Ицхак) Шмуел и Раби Йоханан не спорят, ами Шмуел имал предвид, че за нечестивите се е изчерпала, но за праведните не се е изчерпала, а Раби Йоханан имал предвид праведните. [...] Съответно, ние разчитаме на това, за да споменаваме зааслугата на праотците. В края на [мидраша] Ваикра раба [се казва]: “Раби Аха казал: Всъщност заслугата на праотците все още съществува и ние винаги ще ги споменаваме, както е казано: ‘Защото Бог е състрадателен [...] и не ще забрави завета на праотците ти’ (Деварим 4:31).”
ПИСКЕ ТОСАФОТ, ШАБАТ №238
Ние споменаваме заслугата на праотците.
ТАЛМУД, ШАБАТ 89б
[К]азал Раби Йонатан:
Какво е написаното тук: “Защото ти си нашият баща, защото Авраам не ни позна, а Исраел не ни признава; Ти, Господи, си наш Баща, наш Спасител, завинаги е Името Ти” (Йешаяу 63:16)?
В бъдеще, Светият, Благословен да е Той, ще каже на Авраам: “Децата ти съгрешиха срещу Мен.”
Ще каже пред Него [Авраам]: “Господарю на света, нека бъдат затрити, за да бъде осветено Името Ти.”
Ще си каже [Господ]: “Ще кажа на Яаков, нали той имаше болка от отглеждането на децата си, та може би ще моли за състрадание към тях.”
Ще му каже [на Яаков]: “Децата ти съгрешиха.”
Ще каже пред Него [Яаков]: “Господарю на света, нека бъдат затрити, за да бъде осветено Името Ти.”
Ще каже [Господ]: “Няма разум сред старците и мъдрост сред децата.”
Ще каже [на Ицхак]: “Децата ти съгрешиха срещу Мен.”
Ще каже пред Него [Ицхак]: “Господарю на света, децата ‘ми,’ но не децата ‘Ти’?! Когато те първо казаха ‘ще направим,’ а после ‘ще чуем,’ Ти ги нарече ‘моят син, моят първороден’ (Шмот 4:22); а сега са ‘мои’ деца, но не и ‘Твои’?! Още повече, че колко да са грешили? Колко са човешките години? Седемдесет. Махни [първите] двадесет, за които не се наказва, и остават петдесет. Махни двадесет и пет за нощите, и остават двадесет и пет. Махни дванадесет и половина, през които се молят, ядат и извършват нуждите си, и остават дванадесет и половина. Ако понесеш всичките - прекрасно, ако ли не - половина за мен и половина за Теб. А ако ми кажеш, че всичките са за мен, нали принесох душата си пред Теб.”
Тогава те ще кажат: “Защото ти си нашият баща.”
Ще им каже Ицхак: “Вместо да ме хвалите мен, хвалете Светия, Благословен да е Той.” Ще им посочи Ицхак Светия, Благословен да е Той, пред очите им, и те веднага ще вдигнат очите си към висините и ще кажат: “Ти, Господи, си наш Баща, наш Спасител, завинаги е Името Ти.”