Нека да започнем от твоята кариера. Тя обхваща почти четири десетилетия със Sepultura. Какво продължава да те вдъхновява творчески след всички тези години? Всеки нов ден. Обожавам това, което правя. Имам привилегията наистина да правя това, което обичам – да свиря на китара, да бъда музикант, да обикалям света и да се изправям пред предизвикателствата да бъда артист, да намирам нови начини да се изразявам. Това е постоянен процес на учене. Все още уча музика. Слушам нова музика, която никога не съм слушал преди и чета нови книги. Всеки ден е нещо ново - бяло платно, на което можеш да нарисуваш каквото и както си поискаш. Чудесно е да съм тук след 41 години, да свиря музика, да пътувам и да празнувам. Това е като едно голямо „благодаря“ към феновете ни, които поддържат групата толкова актуална и действаща вече 41 години, въпреки всички промени в състава и т.н. Фантастично е. Истинска привилегия да си част от тази общност. Това ме вдъхновява всеки ден. Много съм мотивиран да правя това, което правя, и въпреки че сме на прощалното турне на Sepultura, аз съм много мотивиран да продължа да търся нови неща и предизвикателства за в бъдеще. В музиката, разбира се планирам да опитвам различни неща и да излизам от зоната си на комфорт.  Това беше доста дълбок първи въпрос, но с много добър отговор. Благодаря ти. Знам, че първо си изучавал класическа китара. Как би описал влиянието на класиката върху начина ти на свирене в метъл жанра? О, всичко помага. Все още свиря на класическа китара и то много сериозно. Имам нов преподавател, с когото започнах в началото на годината, и е страхотно. Ученето е най-доброто нещо, което човек може да направи за себе си, защото отваря толкова много различни врати, дава нови идеи, нови посоки, нов поглед дори към старите неща и ти помага да се отървеш от някои вредни навици, които натрупваш с времето, когато свириш толокова много. Чудесно е и когато свириш музика, писана преди 400-500 години, от времето на Барока например. Хващаш нещо на Бах, което никога не си чувал, и имаш възможността да прочетеш нотите и да ги изсвириш на своя инструмент. Чувството е невероятно. Помага ти да разбереш и самите композитори, контекста на времето, в което са живели, защо са писали определени неща под натиска на политика, войни и т.н. Чудесно е да учиш за Бах и Бетовен, както и за великите композитори на класическа китара като Фернандо Сор, Франсиско Тарега, Мануел Тедеско. Има толкова различни личности - Андрес Сеговия, Джон Уилямс, Джулиан Брийм - велики изпълнители, които са издигнали класическата китара на друго ниво. Благодарение на тях виждаме толкова много млади таланти днес, които свирят и пишат нова музика и това е страхотно.  Много съм развълнуван да бъда част от точно това. Когато приключим със Sepultura искам да инвестирам още повече време в класическа китара и инструменталната музика и кой знае?! Звучи чудесно. Като говорим за нови неща, какво е чувството да чуеш млади банди да цитират някои от вашите най-големи албуми като ключово вдъхновение за своята музика? Все пак албуми като „Roots“ и „Chaos A.D.“ все още са много влиятелни днес. Невероятно е. Изглежда, че правим нещо значимо за някого, което е страхотно. Нещо, което достига до хора навсякъде по света. Идеята, че нещо което сме написали в една малка стая в Сао Пауло или Бело Оризонте, достига до целия свят, независимо от политика или религия. Дори в Иран има толкова много банди, които свирят метъл, въпреки че е забранено, а те продължават да се съпротивляват чрез музиката. Sepultura, заедно с всички метъл групи, сме част от това и е изключително въздействащо. Страхотно е да чуеш банди като Slipknot или Deftones, или дори Limp Bizkit и Judas Priest да споменават Sepultura. Преди няколко години говорих с Глен Типтън и той ми каза, че „Chaos A.D.“, албумът, който ти спомена, го е вдъхновил страшно много. Това направо ми взриви ума, защото Глен Типтън е един от метал боговете, човекът-създател на тези легендарни риф