Чуй алтернативата. Защото добрата музика има значение. ZVUK е предаването за алтернативна музика на Projector Plus. Можете да чуете епизода в платформите Spotify и Apple Podcasts. Във втори епизод от сезон 2 на ZVUK се срещаме с тонрежисьорът, който дълго време следва мечтите си и ги реализира точно когато удря дъното. След няколко неуспешни кариерни опита, Иван решава да се посвети на това, което обича – музиката.  В забравена индустриална зона на София, зад тухлени стени и стари железни врати, тупти сърцето на българската алтернативна сцена – Заводъ 33. Това не е просто пространство за репетиции или студио. Това е дом. Дом за различни музиканти, артисти и творци, които създават, експериментират и живеят чрез музиката. Но преди да стане символ на културно възраждане, Заводъ 33 е бил само идея, родена спонтанно, и една полуразрушена сграда, в която малцина биха видели потенциал. Днес Иван ни развежда из това пространство и разказва за историята му.  Какво е Заводъ 33? Идеята му за Заводъ 33 се ражда съвсем спонтанно – и така той намира сграда, която тъне в разруха. Но Иван вижда потенциал там, където другите виждат само руини и днес пространството се превръща в живо доказателство за визията и упоритостта му. Зад всичко това обаче стои и нещо много по-дълбоко – споменът за родния му град, пълен с фабрики и заводи, където някога всичко е кипяло от работа. Днес, вместо машини, в своеобразния завод на Иван работят усилено идеи и звуци. Историята започва от една репетиционна в Красна поляна. „После станаха две“, разказва създателят на пространството. След неуспешен опит да работи на летище край Монтана и с новоосъзнатата идея, че това, което върви на малък мащаб, може да се развие в нещо по-голямо, той се впуска в търсене на ново място. И така стига до сграда от 30-те години – „абсолютна съборетина“ без прозорци, врати и дори здрав под. „Тук беше все едно е гръмнала бомба, но аз видях потенциал.“ Тази сграда крие своя собствена история – била е шивашка фабрика по царско време, парфюмиерна, склад за авточасти. След години на пустота, тя отново оживява благодарение на визията и упоритостта на човек, който вярва, че всяко пространство може да се превърне в културен център, ако зад него стои правилната идея. Но как се изгражда такова място? За Иван музиката винаги е била пътеводна светлина. Свири от четиригодишен – цигулка, гъдулка, класическа китара и бас китара – преминавайки през любовта към народната музика и неприязънта към комерсиалния поп фолк. През годините минава през трудности и разочарования, но вярата в доброто и в хората, които споделят същата страст, го задържа на пътя. „Тук през Заводъ 33 минаха много хора – и надменни, и ценни. Но мястото само изхвърли тези, които не пасваха. Останаха само истинските.“, споделя Иван.  Поддържането на подобен проект обаче не е лесно. „Особено с две деца вкъщи“, споделя той с усмивка. Съпругата му е опора, а балансът между семейство и бизнес е постоянна борба. Но най-важното е изграждането на доверие – „да знаят хората, че дори ако направя грешка, тя е честна.“ Заводъ 33 е дом за всякакви стилове и енергии – от пънкари, хеви метъли и рок барабанисти до диджеи и преподаватели по тъпани, та дори представители на африканската музика намират своя дом в това пространство. Тук няма място за разделения, защото музиката е универсален език. Гледайки на музикайлния пейзаж преди и сега, обаче, Иван смята че той драстично се е променил през последните 15 години. Според него младите са все по-облъчени от мейнстрийма, въпреки че алтернативната сцена продължава да вдъхновява и подхранва нови идеи.  „Ъндърграундът винаги е бил източникът, от който мейнстриймът черпи вдъхновение.“ Иван описва Заводъ 33 като място „от артист за артисти“ – култура, изградена с любов, труд и постоянство. За разлика от много наемодатели, които не се интересуват от съдържанието на пространствата си, той подхожда към всяка група с разбиране и желание да бъде полезен. „Най