Чуй алтернативата. Защото добрата музика има значение. ZVUK е предаването за алтернативна музика на Projector Plus. Можете да чуете епизода в платформите Spotify и Apple Podcasts. В първия епизод на ZVUK за 2025 г. гост е Даниел Томпкинс – харизматичният фронтмен на британската прогресив метъл банда TesseracT. В този откровен разговор той споделя за създаването на последния им албум "War of Being", както и за личнстното си пътуване като артист. TesseracT започнаха втората част от турнето си War of Being на 10 януари и ще направят своята втора спирка в България на 19 януари в Pirotska 5 Event Center. Билети за събитието може да намерите на сайта на ticketstation.bg, но преди това останете да чуете разговора ни с Даниел за влиянието на кариерата му като полицай върху текстовете му, борбата с несигурността в музикалната индустрия и какво означава да останеш земен след такава успешна кариера.  M: Вълнуваш ли се за турнето?  D: Да, трябва да кажа да. M: Трябва ха-ха? D: Трябва да кажа да. Да, малко сме уморени, но репетицията звучеше много добре. Продукцията ще бъде страхотна. Имахме генерална репетиция с осветление и екрани и всички миксове звучаха жестоко. Смятам, че ще покажем на Европа и Обединеното Кралство един вълнуващ сет. Песните са ни добре познати, което е страхотно, защото сме ги свирили последната година и половина, което ни кара да се чувстваме уверени в себе си. M: Надявам се поне си си починал около празниците.  D: Да, малко. Доста е заето вкъщи в момента защото се местя и местя и студиото си, така че е леко хаос. Много неща се случват наведнъж, но много хубави неща.  M: Да, разбира се. Ти си имал доста интересен завой в кариерата си - преди да се отдадеш изцяло на музиката си бил полицай. Този ти опит повлиял ли е на перспективата ти като артист и как?  D:  О, да определено. Спомням си първия ни албум. Напуснах полицията през 2009 г., когато и се присъединих към TesseracT. Тогава подписахме и първия си звукозаписен договор със Century Media. Беше супер вълнуващ период, но във времето ми като полицай се срещнах с много неприятни случки от живота. И много от тези преживявания са включени в първия ни албум като теми. Но за мен това е нещо хубаво, защото аз се потопих като артист, защото вярвам, че е важно да се говори за такива теми. Беше като катарзис за мен, защото не бих казал, че се чувствах много окей психически. Полицията не беше кариера, която харесвах, защото все пак винаги съм искал да бъда певец, но в същото време трябваше да се подсигуря ако нещата не се получат, та по-скоро беше странен план Б. Онзи ден всъщност си го мислих отново - една от основните песни в първия ни албум, One се казва April. Тя беше доста повлияна от опита ми като специалист в отдела за домашно насилие. И такава тежка тема доведе до толкова емоционално и лирично съдържание. През годините стана все по-трудно да пиша толкова въздействащи текстове, просто защото вече не ми се налага да се сблъсквам с такива травмиращи ситуации. След толкова албума е доста по-трудно да търсиш вдъхновението, въпреки че честно казано никога не ми е липсвало съвсем. Даже може би писането е станало по-механично с годините. Но да отговоря на въпроса ти, да, кариерата ми като полицай повлия творчеството ми, но ще отнеме твърде дълго време да мина през всяка една песен. M: Говорейки си за влияния, споменавал си, че вокално те вдъхновяват изпълнители като Active Child и ANOHNI, които са доста различни жанрово. Как различните жанрове музика оказват влияние на подхода ти към TesseracT?  D: О, чудесно. Аз не слушам само рок и метъл музика, а всякаква. Бих казал, че вкусът ми е доста еклектичен и съм сигурен, че аз не съм единствения вокалист, който го казва. Изминах едно пътуване към себеоткриването и се упражнявах доста упорито като вокалист. След първия албум се отдадох на открития, тъй като ми беше изключително трудно да изпълнявам много от песните на TesseracT по време на турне и се притеснявах.