Чуй алтернативата. Защото добрата музика има значение. ZVUK е предаването за алтернативна музика на Projector Plus. Можете да чуете епизода в платформите Spotify и Apple Podcasts, а вече може и да гледате видео формата на подкаста в YouTube канала на Projector Plus. https://www.youtube.com/watch?v=EVQIpycsG-w На въпроса кой е Ангел, не получихме отговор от самия него, но в първия епизод от сезон 2 на ZVUK вие сами можете да решите кой е той – градски рокендрол герой, който никога не оставя публиката безразлична. Гневен и експресивен в Sepuko 6 и DDedstar, днес Ангел е уравновесеният, уверен и невъзмутим фронтмен на супергрупата Me And My Devil, където е заедно с Васил Първановски (китара) и Мартин Стоянов (бас) от Odd Crew, както и Деян Драгиев “Даката” на барабани. Можете да разчитате на Ангел за директно и честно мнение не само по музикални въпроси, но и по всякакви важни социални теми. Ангел Каспарянов, in a nutshell: Въпреки че името му буквално е ангелско, то няма нищо общо с името на групата – Me And My Devil. Васил Първановски, голям почитател на блуса, избира името от текст на случайна блус песен, а съвпадението е чиста случайност! Според Ангел всички в групата са дяволски добри на инструментите си по свой собствен начин. Но ако Дяволът трябваше да му даде друг инструмент, със сигурност не би му дал хармоника или акордеон – звуците им го побъркват! Няма тема, за която Ангел не би писал или пял. За него музиката е единственият начин да изрази дълбоките си мисли, без да крие нищо.  Ако можеше да открадне една песен и да я направи своя, това щеше да е "Barrel of a Gun" на Depeche Mode. Ако Me And My Devil беше коктейл, според Ангел, щеше да е Whiskey Sour – силен, плътен и с характер. Музикалната идентичност на Me And My Devil Me And My Devil носят мрачен и зловещ заряд – не защото го целят, а защото това е естественото им влечение. Ангел е израснал с музиката на 90-те, която сам определя като "dark", но въпреки това признава, че обича и по-светли, мажорни и позитивни звуци, макар и с нотка тъга. Групата решава да пее на английски след вътрешно гласуване. За Ангел българският език е по-интуитивен, защото му дава повече възможности за игра с думите, но работи с Надя Здравкова, която му помага да запази оригиналния смисъл на текстовете, докато ги адаптира на английски. Много от текстовете му са вдъхновени от лични преживявания, включително - изследванията му на вътрешния свят по време на терапия. Надява се, че чрез тях феновете разпознават и своите собствени тъмни ъгли. Текстовете идват на етапи. По време на записите на демота Ангел усеща настроението на парчето и нахвърля първите думи. После прекарва седмици, слушайки го отново и отново – поне 50-100 пъти, докато разхожда кучето си, преди да седне и да пише окончателната версия. Студиото е последната спирка, където всичко се подрежда и се излива върху белия лист.  Me And My Devil обичат да провокират и да поставят важни теми в своите видеоклипове. Един от най-предизвикателните примери е "Dirt", чийто текст е едновременно сексуален и политически зареден. Ангел споделя: “Най-общо казано политиците ни шибат зловещо – и клипът е такъв. Клипът е буквално реплика на ситуацията и на системата, в която живеем. Тя е тъмна, неясна и ни държи на повод като кучета и прави с нас каквото си иска. Кара ни да танцуваме, да се бием, поощрява ни, докато тя живее в някакво самозадоволяване през цялото време. И това всъщност беше идеята на самия клип, когато го правихме. Дори накрая има един кадър, в който се хвърля храна на кучетата и там има изрезки от вестници. И всъщност ние това ядем.”  Ангел е наясно, че в България този жанр музика не е масов, но вярва, че феновете на Me And My Devil ги "надушват" и разбират скритите послания в текстовете. Създаването на една дяволска песен е дълъг процес – от демото до мастеринга често минават месеци, понякога и години. Пример за това е "Sleep, Baby Sleep", която остава забравена