Днес ще си говорим за първото използване на хаптичните костюми Music: Not Impossible в България и на Балканите като цяло. Колко значимо е за вас, лично и професионално, да видите дебюта на тази революционна технология точно тук? От десетилетия съм голям фен на Мистерията на българските гласове. Имам си даже диск с традиционна вокална музика на тези невероятни жени, които пеят, и много ми харесва как са вдъхновили Björk и други артисти. Когато преди години пишех вокални аранжименти, бях силно повлиян от такъв тип музика. И на класическата музика също съм голям фен. Работя с композитори от много години. Така че за мен е много вълнуващо да донеса тази технология в страна с толкова богата музикална култура. Мисля, че ще е нещо наистина интересно. Защо мислите е важно големи промоутъри, в случая като Fest Team, да поемат тази дългосрочна мисия да направят концертните изживявания по-достъпни? Този проект започна преди 11 години като начин глухите хора да усещат вибрации по кожата си. В основата на проекта беше заложено да даде достъп на хора, които иначе не биха могли да изживеят нещо такова. Но по пътя открихме, че и хората, които чуват, също много харесват изживяването. Имали сме събития без нито един глух посетител. И това за нас стана една много красива част от проекта - да свържем хора, които чуват, с хора, които не чуват. На много събития разликата изчезва и всички просто се забавляват заедно. Това за нас беше огромно постижение, защото преди беше тъжно да гледаш как глухите се опитват да се насладят на концерт като усещат само ниските честоти, често боси пред колоните или много близо до тях. На специални събития само за глухи пък музиката е супер силна, с много бас, което дразни хората, които чуват. Затова вярвам, че бъдещето е технологията да се използва на всички събития като нещо напълно нормално. Какво всъщност ви вдъхнови да започнете този проект преди 11 години? Първоначалната идея дойде от нашия CEO в Not Impossible Labs, Мик Ебелинг. Той беше вдъхновен от глух DJ и неговата глуха публика и си каза “защо тези хора са изолирани и получават втора или трета категория изживяване от музика, която е толкова важна за човешката комуникация и изразяване?”. Той започна да търси хора, които да превърнат идеята в реалност, а именно да заместим ушите с кожата, чрез вибрации. Аз започнах като доброволец близо година. И тогава открих как можем да направим нещо, което може да се ползва без предварителни инструкции. В началото хората казваха, че това ще е новият тактилен език, нещо като Морзов код. Но за мен това не звучеше правилно. Винаги съм бил артист, който се интересува от пресечните точки на технология и изкуство. Ако трябва да минеш през някакъв дълъг процес на учене или да ходиш на курс и да учиш две години в университет, все едно е нов вербален език, за мен това напълно обезсмисля цялата идея. Eдно артистично изживяване трябва да те удари веднага. Може да ти хареса, може да го намразиш, но трябва да те докосне веднага. Исках да създам отделна форма на изкуство, която е близка до музиката, но черпи и от визуалните изкуства, защото кожата възприема по различен начин от ушите. Как вашият музикален опит оформя развитието на тази технология? Музикалната ми култура беше абсолютно фундаментална. Начинът, по който разработих технологията е уникален и няма друга такава, която прави същото нещо. Подходих към нея като към музикален инструмент. Исках да премахна онези евтини трикове тип земетресение в увеселителен парк или динозавърски стъпки. Исках да предам сложността и емоционалната дълбочина на една музикална творба. Като композитор винаги съм се гордял с това да каня хората на преживяване, което надхвърля базовите емоции. Исках да ги накарам да плачат, да се смеят и да преживеят нещо истински емоционално. В момента имаме 24 точки по тялото, които работят като 24-гласов хор, като всяка се контролира отделно. Можем да правим много сложни неща. Това налага и много мислене за дизайна и понякога до