Бен Кристо е китарист, певец и автор на песни, добре познат на феновете на алтернативната сцена като част от легендарната британска група The Sisters of Mercy. Поводът за този разговор е именно предстоящото участие на бандата в България по повод пет годишнината  Rebel Rebel – фестивалът за алтернативна музика у нас. Той носи името на едноименния хит на Дейвид Боуи и е символ на бунта срещу всичко предвидимо в музиката. Всяка година Rebel Rebel събира групи, които носят духа на независимата сцена и превръща София в център на смелите и различните гласове. The Sisters of Mercy често са наричани аутсайдери в музикалната индустрия. Започвам със следния въпрос, защото ще идвате в България за фестивала Rebel Rebel, чиято същност е бунтът, та: виждаш ли пърформанса ви като форма на протест - не толкова политически, а може би срещу самодоволството? Определено има политически заряд в музиката и текстовете на групата ни. В едни песни повече, в други по-малко. Но според мен една от най-важните черти в етиката на The Sisters of Mercy е усещането за „сигурно място“. Място, което е отворено за всички, които някога са се чувствали социално пренебрегнати по някаква причина. Те могат да дойдат на наш концерт и да усетят, че са част от нещо. Това е много важно послание. Радваме се да виждаме колко разнообразна е нашата публика - по пол, поколения, жанрови интереси... Много пъстра картина, може би най-разнообразната, която съм срещал в кариерата си досега. И мисля, че именно това е истински ценното. Самото име на фестивала - Rebel Rebel ни напомня за предизвикателния дух на Боуи. Какво означава бунтът в музиката за теб днес? Доста дълбок и сложен въпрос. Ако говорим за рок музиката, тя винаги се е дефинирала като „другата“ музика. Тя съществува именно защото е против нещо, против мейнстрийма. Това е в основата ѝ - да се противопоставя на популярното и удобното. Разликата днес е, че има огромно смесване на жанрове и елементи от всеки стил се вливат един в друг. Така че, може би вече не става дума толкова за конкретно звучене, а за нагласа. Една група може да бъде бунтарска, дори ако има поп елементи, стига посланието и духът ѝ да са автентични. Разбира се, винаги стои въпросът доколко „бунтарската природа“ не е изкуствено изградена, за да поддържа артиста определен имидж. Но според мен най-бунтарското нещо, което човек може да направи, е да бъде истински себе си,  без срам,  и да следва този път, независимо от това колко успех носи. Със Sisters of Mercy вече сте били в България. Има ли конкретен момент от шоуто ви тук или от престоя ви тук, който се е запечатал в съзнанието ти? О, да, няколко неща. Спомням си, че правих радио интервюта, които наистина много ми харесаха. В хотела пък за първи път видях един от онези роботи за напитки. Тези, от  които можеш да поръчаш румсървиз и той ти носи напитката директно в стаята. Видях го как се разхожда в лобито и си казах: „Какво по дяволите е това? “. Също така тогава срещнах музикант от група, която много уважавам. Бях супер развълнуван и си казах: „Ще отида да поговоря с него“. Отидох, попитах дали мога да си направя снимка с него и той каза „не“. Почувствах се ужасно неловко, че изобщо попитах, и още повече, че отговорът беше „не“. Но после, когато се замислих, осъзнах, че най-важното е, че попитах, че намерих смелостта и увереността да го направя. Наскоро прочетох нещо много хубаво: „Не е толкова важно дали получаваме това, което искаме, когато го поискаме. Важно е самото действие на това да поискаме“. Това изпраща сигнал към мозъка ни, че ти заслужаваш да поискаш нещо, дори да не го получиш. Аз самият съм прекарал голяма част от живота си твърде уплашен да помоля за нещата, които искам, от страх от отхвърляне или осъждане. Така че, да….. Виж, започнахме с уж лека тема, но дори този отговор се превърна в дълбок разговор. Но да, срещата ми с този човек беше урок. Първо за това колко е важно човек да има граници, и второто за силата да поискаш нещо