Достатъчна ли е нощта, за да изживеем живота, за който не сме имали времето през деня?
Момент. Тишина е танцово представление вдъхновено от и посветено на нощта. То разглежда деня като време за налагане на социални структури и поведенчески норми, а нощта като шанс за зачеркването им.
Нощта е нашето най-съкровено притежание. Тя е онова тъмно, тихо и непонятно пространство, в и извън нас, което едновременно ни плаши и привлича. Кътче мрак, в което най-сетне можем да се разтворим, където всичко е възможно. Там сетивата ни се обострят и се изправяме лице в лице със себе си, с всички страхове, мисли и чувства, които сме потиснали дълбоко, за да не ни пречат през деня. Тогава можем да свалим социалната си маска. Какво обаче е останало зад тази маска, след безмилостната центрофуга, на която е подложен съвременния човек? Как общуват емоционално окастрените ни личности с други такива? Можем ли да погледнем отсрещния в очите и да бъдем уязвими и искрени?
Колко искреност е твърде много?
Открай време човечеството се справя с проблемите си танцувайки. От древните ритуали, през танцовите пандемии в средновековието, до рейв културата днес. В този контекст изследваме още едно наше лице - това на гневния, протестиращ човек. Сам срещу всички ограничения поставяни му някога. Човекът, който се опитва да размаже, да излезе извън своето собствено очертание, вървейки по ръба между съня и реалността, между живота и смъртта. Човекът в опит да изконсумира колкото може повече преживявания, за да разтегли краткото време, което му принадлежи,
докато запълни бездната в себе,
докато се почувства жив,
докато заглуши вътрешния си съдник за поне момент тишина.
Представлението е копродукция на сдружение Материя и РЦСИ Топлоцентрала.