Итро

МИШНЕ ТОРА, ЙЕСОДЕ А-ТОРА, ГЛ. 8

(1) Децата на Исраел не повярвали на Моше, нашия учител, поради чудесата, които той извършил. Когато вярата на някого се основава на чудеса, в сърцето му има съмнение, защото е възможно да се направи чудо чрез ловкост и магия.

Всички чудеса, извършени от Моше в пустинята, не са имали за цел да служат като доказателство за неговото пророчество, а са били извършени според нужда. Трябвало да удави египтяните, затова той разцепил морето и ги потопил в него. Имали сме нужда от храна, затова той ни осигурил мана. Те ожаднели, та той разцепил скалата за тях. Последователите на Корах се разбунтували срещу него, та земята ги погълнала. Така и всички други чудеса.

Тогава на какво се гради вярата им в него? На събитията на планината Синай. Нашите очи видяха, а не чужди. Нашите уши чуха, а не на някой друг, огъня, гръмовете и светкавиците. Той се приближил към гъстите облаци и Гласът му говори и ние чухме: „Моше, Моше, иди им кажи следното:...“

И така е казал той: „Лице в лице, Бог говори с вас”(Дварим 5:4), и е казано: „Не с нашите праотци сключи Господ този съюз“(там, 5:3). 

Откъде [знаем], че само събитията на планината Синай са доказателство за истинността на пророчеството на Моше, в което няма съмнение? Защото е казано: „Ето, ще дойда при теб в гъст облак, за да Ме чуе народът, когато говоря с теб, и така и в теб ще вярват завинаги”(Шмот 19:9). Т.е., преди това, те не са вярвали в него с вяра, която щяла да просъществува вечно, а с вяра, която може да бъде последвана от подозрения и съмнения.

(2)Излиза, че тези, при които бил изпратен, те били свидетели на пророчеството му, че е истинско, и не е било необходимо да се извършва друго чудо за тях. Защото и той и те били свидетели на това, като двама свидетели, които видели едно и също събитие заедно, и всеки служи като свидетел на другия, че той казва истината, и нито един от тях няма нужда да доказва [свидетелството] на другия.

[...]

Моше, нашият учител, знаел, че този, който вярва поради знамения, има съмнение в сърцето си, и се съмнява и подозира, та се опитвал да откаже да отиде, и казал: „та те няма да ми повярват“(Шмот 4:1), докато Светият, Благословен да е Той, не му споделил, че тези знамения са само [за периода] докато напуснат Египет, но след като напуснат и застанат на тази планина ще изчезне съмнението, които имат относно теб, защото Аз ще ти дам тук знак, с който ще разберат, че Аз наистина те пратих от самото начало, и няма да остане в сърцата им съмнение. И това е казаното от стиха: “И това ще ти бъде за знамение, че Аз те пратих, когато изведеш народа от Египет, ще служат на Бог на тази планина”(там, 3:12).   

Излиза, че всеки пророк, който ще се появи след Моше, нашия учител, няма да му повярваме само заради чудото [което ще извърши], за да кажем: “Ако той извърши чудо, ние ще се вслушаме във всичко, което казва,” ами ще му повярваме, защото това е мицва, която ни е заповядана от Моше в Тората, където казва, че ако извърши чудо, то “вслушайте се в него”(Дварим 18:15).

Точно така както ни е заповядано да произнесем присъда според двама свидетели, въпреки че не знаем дали те свидетелстват истина или лъжа, така е и мицва да слушаме този пророк, въпреки че не знаем дали чудото е истинско или е извършено чрез ловкост или магия.

(3) Следователно, ако се появи пророк и извърши големи знамения и чудеса, но поиска да оспори пророчеството на Моше - ние не го слушаме и ние ще знаем със сигурност, че той е извършил тези знаци чрез ловкост или магия, защото пророчеството на Моше, нашия учител, не зависи от чудеса, така че да можем да сравним чудесата на единия с тези на другия. Нали видяхме и чухме [това пророчество] със собствените си очи и уши, както той го е чул.