Тя е Катя Зографова и нейната последна книга се нарича „Фани Попова-Мутафова – житие и страдание“ и тя бе представена в РБ „Априлов-Палаузов“, Габрово. Той е Христо Йоцов, създател на филм за Фани Попова–Мутафова. Фани Попова-Мутафова – отречена и възвеличена! Малката маркиза, така е наречена във филма на режисьора Станилслав Дончев от 2021 година. „Солунският чудотворец“, „Дъщерята на Калояна“ и Йоан-Асен II са първите, за които се сещаме, когато кажем името Фани Попова-Мутафова. Но тя създава още много невероятни литературни творби, които през годините са търсени жадно от читателите.
Животът на тази писателка е превратен. Самата Фани явно подкрепя фашизма и националсоциализма, изповядва антисемитизъм, заради което, след смяната на властта в България през 1944 г., е съдена и до смъртта си няма нито лично спокойствие, нито сигурна работа.
В този подкаст Катя Зографова разказва за последната си книга, посветена на Фани Попова–Мутафова. Заедно с нея е едно 19-годишният Христо Йоцов момче, което прави филм за голямата българска писателка.
Представете си, че имате два избора – да сте човек, здраво стъпил на земята или мечтател! Ако разумът казва – „Избери първата възможност!“, душата нашепва – „Мечтай!“. „Книга за мечтите“ на Венелин Терзиев предстои да излезе от печат и в нея мнозина биха намерили опора да се изправят пред света и да заявят – „Мечтател съм!“. Аз съм Тихомир Църов, и макар все още да не съм прочел книгата, изправям се пред света и казвам – „Мечтател съм“.
Първите читатели на „Книга за мечтите“ са редакторът Силва Василева, издателят Габриела Цанева и журналистът Минка Минчева. Дали и трите носят мечтанието в себе си или са повлияни от книгата на Венелин Терзиев? Нека ги чуем и всеки сам да прецени!
В това издание на предаването „Форум за сътрудничество и култура“ говорим за магии и омагьосване.
„Шшшт, тихо!“, би прошепнал някой по-суеверен.
„Спокойно, нашите магии са положителни, при това използваме думата по-скоро за украса на речта, а не толкова за описание на някаква действителност“, бих му отговорил аз.
Често сме чували за магията на българския фолклор. Въздействието му не може да се обясни, а символиката, заложена в песните, танците и обичаите изследват учени от най-високо ниво.
Преди години едно момче попада под въздействието на тази магия, отдава й се и тя става част от неговата същност. Изминало е повече от десетилетие и днес момчето вече е мъж, който сам си знае как точно се е случило омагьосването. Но ние ще се опитаме да разкрием тази тайна с добре подбрани въпроси, вниквайки в отговорите, които ще даде.
За кого говорим все пак?
Той се казва Петър Немски, хореограф, основател и собственик на „Фолк Вижън“ и танцова школа „Балканджии“ в Панагюрище. „Пеене на пръстени и наричане на китки“ е обичай, пресъздаден като аудио-визуален продукт, благодарение на финансиране от Национален фонд „Култура“.
Това предаване започва с идеята да се разкрие тайната, която се крие в магията на българския фолклор и неговото въздействие върху хората. Струва ми се, че в края му всеки ще установи, че задачата е изпълнена в значителна степен. Вярно е, няма прости отговори с „да“ и „не“, но влиянието на фолклора ни е толкова силно, че прониква в дълбочина и прави от всеки човек философ. А самият Петър Немски е станал проводник на тази добра магия, с която успява да накара стотици малки и големи българи да помнят и съхраняват обичаите на своите деди.
Статията е по проект „Форум за сътрудничество и култура“, който се реализира от фондация „Граждански форум“ с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“.
Режисьорът Невена Митева в това интервю:
„Всеки път си казвам, че сме на дъното, а се оказва, че може да падаме и по-надолу. Докъде трябва да стигнем, за да разберем, че нещо много страшно се случва с човечеството?“„Не уважаваме вече родителите си! Невъзпитани сме. Знаем десет езика, но не знаем как да благодарим.“„Ще подритваме някого по улицата, ако е паднал, но няма да се спрем да видим дали е болен, дали е наркоман…“„Темата как живеем е космическа. Важно е да се научим да ценим другия, независимо дали споделяме неговите идеи!“
Бяла памучна дреха, тип гащеризон, с къси крачоли и тънки презрамки, бродирана със син конец. Какво е това? За много от посетителите на изложбата „Мъжки времена” и до сега е загадка. В интерес на истината доста от тях предположиха, че става въпрос за интимна женска дреха, предназначена да подсили въображението на съпруга. Всъщност, това е нощница, носена от мъж. Влиянието е европейско и навлиза с модернизацията на българското възрожденско общество.
Когато през пролетта на 2019 г. в музей „Етър” бе открита изложбата „Мъжки времена”, като закачка с посетителите организаторите стартираха игра – да се познае предмет, поставен в рамка.
Част от посетителите се решиха да пуснат предположенията си в специално подготвената кутия. Верните отговори, че показаното е мъжка нощница, са едва 39. Интересни са мненията на част от непозналите участници – престилка за готвене, бански костюм, рокля на готвачка, танцувална булчинска носия, престилка на бръснар, мъжки гащеризон без дъно, за по-лесна употреба, кюлоти за първа брачна нощ.
„Разбираемо е недоумението на съвременниците, непознаващи развитието на мъжкото бельо, което се появява по нашите географски ширини с модата на „опнатите гащи”, както българите наричат тогава панталоните. Европейската тенденция да се носи костюм бавно навлиза с връщането на наши сънародници, учили или живели в странство след средата на ХІХ век”, казва уредникът в музей „Етър” Румяна Денчева.
До този момент, на практика, мъжете не носят бельо, а по-дългата горна риза, запасана в потурите, предпазва кожата от протриване от грубия абян плат. За нощница или пижама и дума не може да става.
Румяна Денчева разказва, че се спи на пода под общи завивки от цялото домакинство, наброяващо често няколко семейства – от най-възрастния домовладика, през сина и снахата (останали под бащиния покрив, да доизгледат възрастните), семействата на техните вече женени синове и неженените дъщери. Като се има предвид, че събличането по риза се брои за голота и е недопустимо дори пред близки, можем да си представим каква революция в бита е преобличането за вкъщи и още повече – за сън. Но и това време идва.
„В бита на заможните граждани се появяват мебели – маси, столове, спални, които съпругите, поучени от вносните журнали и девическите училища, с чувство за естетика и женски умения, декорират с покривки, кувертюри, чаршафи, бродерии, дантели, завеси. С навлизането на панталоните от по-тънък вълнен плат и съответната им риза с две предници, става наложително носенето на долни гащи. И не само това – в леглото, застлано с чаршафи, съпругът не може да легне с дрехите, с които цял ден е бил на работа. Културата на ежедневието налага мъжът да има специално облекло за сън, което първоначално е дълга риза, а по-късно – различни по вид и украса гащеризони с разнообразна дължина на крачолите, с шлиц на нужните места, или познатите ни пижами от тънък памучен плат. И понеже конфекцията е непозната, всяка съпруга по свое усмотрение и желание, с помощта на готови кройки или по съвети на жени – близки роднини и приятелки, шие спалното бельо на съпруга и синовете си. Така върху тази толкова интимна дреха се появяват бродерии, галони, набори, приготвени с много търпение, свян и копнеж, но толкова нехарактерни за днешния ден, колкото и за спящите на пода предци.”
Изборът на мъжката нощница за загадка към изложбата бе закачка от страна на музейните специалисти към посетителите. Но не бива да се подминават както познавателния момент – да се покаже развитието на бельото, така и провокацията – гостите на „Етър”-а да развихрят въображението си.
