През 1990 г. Даниел Божков участва в програма за художници в Ню Йорк, който го впечатлява с огромния брой галерии. Даниел остава да поразгледа и... така и до днес си е там. „Това е град, в който непрекъснато нещо се променя – сякаш всичко се държи с лепенка. Няма нищо за постоянно.“

По подобен начин изглеждат и проектите му – съзнателно нестабилни системи от хора и случайности, споени от любопитството на участниците и направлявани от Даниел с лекота, интуиция и отворено съзнание. Структурира ситуации в груб порядък и ги оставя да се изпълнят със съдържание.

В „Научи се да летиш над един много голям Лари“ (Лари Кинг, разбира се), Даниел отъпква растенията в едно поле така, че да изрисува популярния водещ. След това, за да може да види своята рисунка, се учи да лети на малък самолет. В изпълнението на проекта си партнира с Грейс – местна жена, която познава отлично растенията и екосистемата на въпросната нива.

В „Еau d’Ernest“ работи с парфюмиер, за да създаде миризма, подходяща за персоната на писателя. Но на кой Хемингуей ​​– младежът от изгубеното поколение в Париж или омръзналият на себе си алкохолизиран мачо с пушката?

Последният му проект, „Космическа краставична въртележка“, се случва паралелно в Габрово в рамките на 25. Габровскo биенале, в Наяк (намира се северно от Ню Йорк) и в лаборатория по почви в аграрния департамент на Корнелския университет. Целта е да се отгледат краставици, които да могат да бъдат пренесени на Марс, когато Илън Мъск успее да колонизира Червената планета. Въртележката в Габрово включва малка краставична градинка пред Музея на хумора и сатирата и инсталация от рисунки, видеа и текстове, която ще се изпълни по време на изложбата до 30. септември. Проектът събира познание и опит от разнообразен порядък: местни краставичари, хора от екипа на Музея, дряновска ясновидка, астробиолог (да, има такава професия, която се занимава с биология в космоса) и експерт по почвите.

Още проекти, споменати в епизода:
– „Дарт Вейдър пречиства Черно море с Брита филтър“;
– „Моя скъпа силно отровна“ (колаборация с балерината Вероника Батиста).

Арт обществото на Даниел:
– учи при Робърт Морис (да не пропуснем стенописа в академията при Мито Гановски);
– кефи се на Майкъл Смит (пример за това, че може да си безобразно талантлив и комичен художник, да създадеш образ като Бебето Ики и въпреки това винаги да те споменават като кръстника на The Velvet Underground) и на скулптура Гуадалупе Маравиля;
– ако можеше, щеше да посети ателието на видео и саунд артиста Тони Конрад (1940 – 2016) и да се срещне с него.

В разговора Даниел споменава и произведението на Младен Стилинович „Художникът, на работа“, в което авторът спи.

Любима музика за работа:
– The Tiger Lillies (ако не са ви познати, чуйте поне едно тяхно парче – и нека да бъде Start a Fire);
– The Fall;
– класически нюорлеански джаз от Preservation Hall.

Сайтът на Даниел Божков.
Можете да следите Даниел в Инстаграм.
Фотографии от споменатите проекти на Даниел има в сайта govoriartist.at
Последвайте Говори артистът в Инстаграм и във Фейсбук.
Станете патрони на подкаста.