Епизод 013
Говори Михаил Михайлов
С Маргарита Доровска

„Създаването на свят не е лесна работа” – Ирина Баткова, куратор на Българския павилион на Венецианското биенале през 2022, с проектът на Михаил Михайлов „Ето къде си“ – извадка от пилотния ни епизод в разговор с двамата, няколко дни преди откриването на 22.04.2022. Преди да продължите към дъждовния и мрачен ден в Париж, където Маргарита Доровска и Михаил Михайлов пият кафе, ядат безглутенови сладкиши и си говорят за същината на изкуството му, чуйте ”началото” на: https://www.govoriartist.at/000

Започваме разговора с небрежно подчертаване на международния характер в творческия път на Мишо: 2024 художникът посвещава на резиденцията ISCP (International Studio & Curatorial Program) в Ню Йорк, която включва ексклузивен апартамент на 20-ти етаж в Челси, Манхатън, ателие и достъп до широка мрежа от артисти, куратори и въвлечени в екосистемата на изкуството нови за него лица. От общо 4 месеца и половина прекарва 2 в изследване, попиване и вникване в средата – “целта не е да продуцираш, а да се свържеш и инспирираш от града за нови идеи”. Сред ефервесцентната динамика и безкрайните възможности на Ню Йорк, вдъхновението му “капва” на главата през течащия таван в ателието, където работи. Резултатът е освен поредно потвърждение, че обича да се занимава с дефекти на архитектурата, и инсталация, която пренасочва теча към входа на институцията. Ден по-късно получава имейл, в който „му забраняват да капе на главите на хората” и работата така и не се представя пред публика. Сигурно е случайност, че по същото време в сградата има среща на спонсорите на ISCP.

„Моите работи винаги са някакъв вид интервенция, която рано или късно излиза наяве; независимо дали хората искат да я видят или не, дали се опитват да я забранят, тя става ясна, защото винаги гъделичка точно там, където не трябва. Когато се опитваш да скриеш нещо, то напук пък излиза наяве.”

Работата с пространството е неизменно важна част от творческия му процес. Припомняме си “една от любимите му изложби” във Водната кула (Plus 359 Gallery) през 2021, Self-Brainwashing, първа след Covid-19 и свързана с тематиката на Пандемията. Не можем да пипаме неща, да ходим на места, главите ни са пълни със свръх информация за имунизации и болести, а изложбата се опитва да измие черното петно, насадено в мозъците ни, или поне кани всеки да си го почисти сам. Обича и с много интерес работи ситуативно в пространството, като коментира с усмивка как “това което виждам в инстаграм поне е, че много хора работят така и.. много хубави изложби стават там, всеки път е преобразено с респект и наблюдение”. Наскоро посещава Соломон Р. Гугенхайм, Ню Йорк, и с приятен спомен от инсталациите във Водната кула и асоциация към куполното пространство, си пожелава изложба и там някой ден (дай Боже, смее се).

В Plus 359 Gallery се провежда за първи път и пърформанса Self-Brainwashing, който впоследствие развива с участници, хореография и звук, и представя на Венецианското биенале, във Велико Търново по време на фестивал „48 часа Варуша юг”, а при записването на епизода планира участие и във Сан Франциско – понастоящем реализирано.
Изложбата в Кулата Михаил посочва и като причина за серията скулптури Self-Brainwasher – различни изхвърлени, ненужни и намерени по улиците предмети, които облича със специфичния за работата си още от далечната 2006 бял плат „Тайвек”. Мултифункционална материя за шиене на работни гащеризони, опаковка на произведения в музеите и, очевидно, създаване на изкуство. Играта с плата започва в началото на кариерата му във Виена, с интервенции в публичното пространство, които не винаги са легални, но с камуфлажа на белия работнически гащеризон можеш да останеш незабелязан. В разговора споменава, че го използва също за инсталации („Head-Spacing”) и пърформанси („Tap and Touch White Cube”).

„Self-Brainwasher” е както серия от абстрактни бели платна за проекция „на това, което ти е в главата”, така и вид трансформация на неговото тяло; дали е продължение, усилване, или препятствие, зависи от вас. Скулптури, които много искаш да пипнеш, с дупки, израстъци и абсолютна липса на преднамерен сценарий при взаимодействие с тях. „Всеки сам да си намери коя част от тялото да си навре в тази дупка (смее се)”

На въпроса как започва да се занимава с изкуство, Михаил отговаря: „Честно казано не мисля, че съм имал съзнателен процес, даже стана малко погрешка“. Грешката включва паралелка със засилено изучаване на математика, баба, която винаги е виждала в него творческа личност и един паметен ден във Великотърновско училище. Ще ви оставим да наместите пъзела сами. Как стига до паралелно изучаване на живопис във ФИИ, Велико Търново и история на изкуството във Виенския университет, кои са важните учители в живота му и кога намира собствения си език, чуйте в епизод 013.

„Най-важното условие за създаването на изкуство е да те накара да се раздвижиш. Когато разглеждам изложба, виждайки едно произведение си задавам единствено въпроса „Това прави ли нещо с мен, или не?” Независимо какви емоции предизвиква в мен, положителни или негативни, дори да ме дразни, значи има смисъл. Същият въпрос задавам и на себе си за всяка моя работа.”

Няма художници, с които би си поговорил напред или назад във времето, предпочита да си говори с Господ. Докато работи слуша меланхолична и депресивна музика, която го сваля на земята. Би направил корица на новия албум на Björk.

Текст: Илина Пенева