През 2019 г. „Подуене блус бенд“ празнува своя 30-годишен юбилей. 30 години отбелязваме и от едно друго събитие – падането на режима на Тодор Живков на 10 ноември 1989 г. Съвпадението не е случайно. Групата с фронтмен Васил Георгиев, по-известен като Васко Кръпката, записва завинаги в музикалната история духа на онова време.
„Държавна е земята, отровени полята, замърсена е водата и потисната душата“, гласи началото на култовата песен „Комунизмът си отива“. Следват други емблематични за годините на Прехода песни, като „Ден след ден“ и „Нека бъде светлина“.
Но отиде ли си комунизмът и старият режим, или мимикрира в нова форма, продължаваща да потиска свободата, за която групи като „Подуене блус бенд“ се бореха чрез музиката си? Това попитах Васко Кръпката, с когото говорим две седмици след още един юбилей, отбелязан от него – 60-тата му годишнина.
Борбата като че ли ще бъде вечна. Това е една вечна мисия. Припомням последния куплет на „Комунизмът си отива“ – песента, която 30 години доста врати ми е затворила, но и доста сърца ми е отворила:
Диктатори сменяват,
отново управляват,
лъжата си остава,
заборчава таз държава.
Архиви унищожават,
хората отчуждават,
в чужбина заминават,
но борбата продължава.
Значи аз съм го казал още тогава – че това е една вечна мисия.
С Васко Кръпката си говорим също така за музикалната сцена днес, за възможностите пред младите, за състоянието и теченията в музиката в България и по света.
Ние сме си добре в опозиция. Аз не си представям моите песни да станат институция. Зарадвах се, че се изучават в учебници, но аз вярвам, че под лъскавите прожектори не е много щастливо. Вярвам, че да бъдеш популярен, да те харесват хората и [същевременно] да бъдеш ъндърграунд – това е доста висш пилотаж и е много приятно. […]
Смятам, че сцената в България все повече се увеличава откъм такава музика. Давам пример веднага – „Миндя рок фест“ от 10 години в едно балканско село. От един малък фестивал се превърна в голям фестивал. „Цвете за Гошо“ – фестивалът в Южния парк, посветен на Георги Минчев, се пълни с десетки хиляди всяка година, и все повече, и повече. Много малки градове, като например Кнежа, имат рок фест. Има рок фест в Севлиево, в Петрич.
Обръщаме поглед и към музиката днес през очите или по-скоро през гласа на една от най-талантливите млади изпълнителки в България – Ния Петрова.
Има неща, които хората си мислят и си представят как „ех, това се случва само на мен, никога не се случва на други хора“, или пък се притесняват дори да ги обсъждат. Искам да правя такъв тип песни, които да им показват: аджеба, не си сам в това!
Ния спечели „Гласът на България“ през 2018 г., а през януари пусна и дебютния си сингъл By Myself.
Винаги когато имаш нужда от музиката, тя се появява. Тъжен си и се появява едно парче, което знае всъщност дали да те вдигне, или дали да ти помогне да си останеш така още малко и после да ти мине. Откакто се помня, винаги е имало някакъв постоянен саундтрак в живота ми и мисля, че всеки си има един такъв – който се напасва и променя.
Начало на музикалното ни пътешествие обаче дава рубриката „Паралели“, посветена на концерта LiveAid – един от символите на обединяващото послание на музиката и ролята, която тя може да изиграе за важни и болезнени обществени теми.
Целия епизод на подкаста чуйте в аудиофайла.
В подкаста „Паралели и меридиани“ потегляме по света в опит да намерим обяснение на актуалните проблеми в България. Ще търсим мнението на българи в страната и чужбина, които са експерти по темите, заели сериозно място в общественото и медийното пространство. Ще изграждаме нужните паралели с миналото и ще обикаляме релевантните меридиани в настоящето, за да откриваме комплексните и детайлни отговори на актуалните въпроси. Ще се опитаме да гледаме отвъд предлаганите прости решения в търсене на баланса и истината.
Абониране: RSS | Spotify | Apple Podcasts | Google Podcasts | Overcast | SoundCloud
В дните между 23 и 26 май в страните членки на Европейския съюз, в т.ч. и Великобритания, избраха новите 751 евродепутати. Равносметката на европейско ниво е следната:
Рекордна средна избирателна активност в страните от Съюза – над 50%. Първи места за ЕНП и ПЕС, но загуба на мнозинството в Европейския парламент. Сериозна зелена вълна, нарастване на подкрепата за центристите и либералите от АЛДЕ, поредна европейска победа за Марин Льо Пен във Франция и Найджъл Фараж във Великобритания и сериозна подкрепа за Лига на Салвини в Италия.
В България пет партии излъчиха евродепутати – ГЕРБ спечели, БСП остана втора, Корнелия Нинова подаде оставка, ДПС излъчи трима евродепутати, а родолюбецът Делян Пеевски избра да служи на българския парламент, макар и от дистанция. Ангел Джамбазки като водач на листата на ВМРО консолидира подкрепата на националистите, „Демократична България“ едва прескочи прага, но все пак Радан Кънев ще представлява обединението в Брюксел, а Десислава Иванчева спечели повече от другите самообявили се за патриотични формации НФСБ и „Атака“, чиято коалиция с ВМРО е пред същински разпад след, меко казано, озадачаващи нападки във връзка със сексуалната ориентация на Джамбазки от страна на лидера на „Атака“ Волен Сидеров.
Скандален запис на вицеканцлера и лидер на крайнодясната Австрийска народна партия Хайнц-Кристиян Щрахе, в който той обсъжда търговия с влияние и осигуряване на обществени поръчки срещу подкрепа за кампанията му с мнима племенница на руски олигарх, доведе до неговата оставка. Последваха я оставките на другите министри от партията му, а впоследствие се стигна и до успешен вот на недоверие срещу целия кабинет на канцлера Курц.
Коя всъщност е Партията на свободата и изненада ли е подобен скандал за нея? Какъв е хоризонтът пред Австрия след разрива между трите основни партии в страната? Това ще обсъждаме с Атанас Пеканов, експерт в австрийския Институт за икономически изследвания, и с Емил Георгиев, адвокат и кандидат за евродепутат от „Демократична България“.
Доста несигурен изглежда хоризонтът след последните две седмици, които бяха турбулентни. Такива сътресения досега не са се случвали и не се случват толкова често в изключително спокойна страна, каквато е Австрия. Себастиан Курц е ясен победител на европейските избори и най-вероятно ще бъде победител и през септември. […] Тези скандали оставят голям белег върху състоянието на страната, тъй като гражданите се поизплашиха какви хора ги представляват, което води и до повече недоверие към политиката като цяло.
Атанас Пеканов
Хайнц-Кристиян Щрахе, който гради с години, да не кажа десетилетия, своята кариера като т.нар. чист човек (Saubermann) – някой, който е встрани от корупцията, който само изобличава корупцията […] се оказа, че самият той е податлив на корупционни схеми, готов е да участва в тях, за да постигне своите цели. Неговата заветна цел е да бъде канцлер на републиката. […] Той беше изградил стратегията [как Партията на свободата на Австрия да увеличи подкрепата си] чрез превземането на най-влиятелния таблоид Kronen Zeitung.
От тази гледна точка положението е безпрецедентно. То доведе и до безпрецедентна мобилизация сред гласоподавателите на Партията на свободата на Австрия. Те видяха някаква конспиративна теория, удар срещу Австрия, срещу тях и техния лидер и се възползваха от преференциалния вот на европейските избори. Много от тях са гласували преференциално за Хайнц-Кристиян Щрахе, който иначе беше на последно място в листата.
Емил А. Георгиев
С Атанас и Емил правим и равносметка за изборите на европейско ниво и търсим отговор на въпроса: Защо само 33% от имащите право на глас в България отидоха до урните на фона на рекордната активност в други държави?
В рубриката „Паралели“ ви разказваме за генезиса на Партията на свободата на Австрия.
Целия епизод на подкаста чуйте в аудиофайла.
В подкаста „Паралели и меридиани“ потегляме по света в опит да намерим обяснение на актуалните проблеми в България. Ще търсим мнението на българи в страната и чужбина, които са експерти по темите, заели сериозно място в общественото и медийното пространство. Ще изграждаме нужните паралели с миналото и ще обикаляме релевантните меридиани в настоящето, за да откриваме комплексните и детайлни отговори на актуалните въпроси. Ще се опитаме да гледаме отвъд предлаганите прости решения в търсене на баланса и истината.
Абониране: RSS | Spotify | Apple Podcasts | Google Podcasts | Overcast | SoundCloud
Близо седмица остава до европейските избори, когато гражданите на 28 страни членки ще отидем до урните, за да подкрепим чрез гласовете си най-близката до нашата визия за това в каква посока трябва да се развива общият ни дом Европа.
Шестима кандидати за наследници на Жан Клод Юнкер като председател на Европейската комисия се изправиха на дебат в сряда. Още във встъпителните им думи стана кристално ясна и политическата им платформа.
От левицата в лицето на Нико Куе поискаха повече солидарност и по-малка власт на банките. Той заяви подкрепата си за по-човешко и солидарно отношение към мигрантите. „Зелената“ Ска Келер настоя да защитим „единствената планета, която имаме“ и да се борим за социална справедливост – за малцинствата и в защита на човешките права. Чехът Ян Захрадил, представител на консерваторите и реформистите, желае по-малко вмешателство на Европейския съюз в националната политика – „по-малък, но по-ефективен Европейски съюз“.
Либералите в лицето на Маргрете Вестегер се борят за Европа, която да е по-близка до европейските граждани, да обръща по-сериозно внимание на опазването на околната среда и да постави акцент върху намирането на работа на младите. Манфред Вебер от Европейската народна партия в ролята си на фаворит за поста обеща единство. Той пожела да се бори за ускоряване на икономическото развитие във всички страни членки и по-лесно вземане на общи решения с премахването на единодушието в Европейския съвет. А социалистите в лицето на Франс Тимерманс ще се борят за по-високи данъци за богатите, минимална европейска заплата, равнопоставеност на жените и защита на околната среда.
И ако споменатите тези ви звучат прекалено ясни, та дори скучни, може да включите някой сутрешен блок в българския ефир, за да чуете малко неясни послания, надвикване и не много задълбочено познаване на европейските институции и процеси от страна на повечето българските кандидати за Европарламента. Такава е ситуация – “if you be a young politician”, както написа една от гордостите ни в Брюксел наскоро.
Ние обаче за втори и последен предизборен епизод на подкаста няма да обръщаме внимание на българската кампания, а ще се фокусираме върху кампанията в другите държави. Миналия път за основните теми в дебата и за настроенията в обществото във Великобритания, Франция и Холандия ни разказаха Мария Спирова, Йоанна Елми и Маргарита Желязкова. В този брой ще погледнем към Австрия и Германия.
За ситуацията в Австрия преди изборите разказва Иван Пранджев – член на политическата формация НЕОС.
Засега прави впечатление, че откакто Курц сформира тази коалиция с крайнодесните, тяхното одобрение драстично е спаднало и те са на трето място след социалдемократите (и Народната партия на Курц – б.р.). Преди те се конкурираха и никой не можеше да каже кой ще е на второ място. Сега ситуацията е такава, че християндемократите на Курц най-вероятно ще спечелят около 30% от вота, на второ място с няколко процента разлика ще са социалдемократите и на трето място с малко повече от 20% ще е крайната десница.
С Боян Юруков обсъждаме големия успех за българите в Германия – отварянето на секции в цели 21 населени места във федералната република за предстоящите избори.
По принцип немците са казали ясно, че правят изключение (давайки правото секции да се разкрият извън дипломатическите и консулските представителства – б.р.). Не можем да разчитаме, че всяка година ще направят такова изключение. Предвид обаче колко много българи има в Германия и все повече се увеличават, може би има смисъл да се настоява. Тук по-важен за мен е въпросът защо има толкова малко консулства. Факт е, че това във Франкфурт отговаря за 150 000 души в района, в който се намира, а администрацията му е с големина на селска община.
А накрая с Лоде Десмет – белгийски режисьор, автор на филма Brexit: Behind closed doors, говорим за уроците, които научихме от Брекзит, и за хоризонта пред Европа днес.
Това, което исках да покажа от самото начало, е, че демокрацията не е проста задача и чрез историята на Брекзит искам да демонстрирам, че не можеш да очакваш лесни решения от демократична система.
Целия епизод на подкаста чуйте в аудиофайла.
В подкаста „Паралели и меридиани“ потегляме по света в опит да намерим обяснение на актуалните проблеми в България. Ще търсим мнението на българи в страната и чужбина, които са експерти по темите, заели сериозно място в общественото и медийното пространство. Ще изграждаме нужните паралели с миналото и ще обикаляме релевантните меридиани в настоящето, за да откриваме комплексните и детайлни отговори на актуалните въпроси. Ще се опитаме да гледаме отвъд предлаганите прости решения в търсене на баланса и истината.
Абониране: RSS | Spotify | Apple Podcasts | Google Podcasts | Overcast | SoundCloud
В края на месец май гражданите на държавите на Европейския съюз, в т.ч. и Великобритания, ще излъчат следващия Европейски парламент, в който ще намерят място новите 751 евродепутати.
Според мнозина тези избори ще се превърнат в еманация на популистките движения, които набраха особена скорост в последните години – от една страна, заради мигрантската криза, от друга, заради все по-ясното разделение между западните държави членки със стожери Франция и Германия и блока около Вишеградската четворка, която концентрира определяните като евроскептични и авторитарни настроения под маската на т.нар. концепция за „Европа на нациите“ и за нуждата от алтернатива на либералната демокрация.
Затова две седмици преди изборите решихме да направим една обиколка из Европа, за която ще ни помогнат няколко изявени българи, представители на нашата диаспора в три от най-влиятелните страни в Европейския съюз.
За предизборната кампания в Холандия ще ни разкаже Маргарита Желязкова, общинска съветничка в град Енсхеде от Движение „Д66“, за което гласуваха най-много холандци на последните европейски избори през 2014 г.
За разлика от България, където тези избори се очакват с доста голямо напрежение, тъй като са и вот на доверие (или недоверие по-скоро) на правителството, тук хората преди малко повече от месец също имаха избори, и то много важни – за Провинциални щати и за Горната камара (която се нарича Сенат и се избира от членовете на т.нар. Провинциални щати – б.р.). В този смисъл нещата са по-ясни и по-фокусирани върху Европа.
Във Франция пък на последните европейски избори най-много избиратели подкрепиха „Националния фронт“ на Марин Льо Пен. Може ли това да се повтори, обсъждаме с Йоанна Елми, която живее в Париж и е авторка в „Тоест“, където заедно с Иглика Иванова прави специална рубрика, посветена на европейските избори.
[През 2014 година] близо 60% от французите изобщо не гласуваха. Тези 25%, гласували за „Националния фронт“, са 25% от 40%. Тази победа на Льо Пен е част от голяма картина, в която основният проблем не е крайнодясното. Крайнодясното е проблем, но основният е защо една огромна част от французите не считат за необходимо да гласуват. Във Франция това въздържание от гласуване повдига въпроси относно доколко е легитимна и как функционира демокрацията като цяло. На последните парламентарни избори рекорден брой французи (56,6%) не гласуваха.
А Мария Спирова, журналистка и кандидат-евродепутатка, която е ангажирана със защитата на правата на гражданите на Европейския съюз във Великобритания след Брекзит, ще ни обясни как реагираха политическите партии на Острова на неочакваното задължение да участват в евровота.
Ние се намираме в странната ситуация, в която имаме правителство, което не желае да съдейства за провеждането на европейски избори, но все така е законово задължено да ги проведе. От друга страна, имаме изключително фебрилна политическа атмосфера, в която има партии, които силно осребряват поляризираното общество мнение за Брекзит – за и против, и партии, които нямат полезен ход, няма по какъв начин да се позиционират, за да спечелят от това обществено разделение. […] Големите партии на торите и лейбъристите просто не са в състояние да угодят на своите избиратели на тема Брекзит, тъй като сред тях има хора, които са крайни поддръжници на Брекзит, и такива, които са крайни противници.
Не само за Великобритания това би трябвало да бъдат последните европейски избори обаче. Това ще е също така последният евровот, на който канцлер на Германия е Ангела Меркел. 26 май е и тест за френския президент Макрон. Коалицията около него се явява на първите си европейски избори.
Как всичко това рефлектира върху дебата по време на кампанията, кои са централните теми в нея и кои според социолозите ще са победителите, ще разберем от Маргарита, Йоанна и Мария.
Рубриката „Паралели“ е посветена на първите европейски избори, провели се през 1979 г.
Целия епизод на подкаста чуйте в аудиофайла.
В подкаста „Паралели и меридиани“ потегляме по света в опит да намерим обяснение на актуалните проблеми в България. Ще търсим мнението на българи в страната и чужбина, които са експерти по темите, заели сериозно място в общественото и медийното пространство. Ще изграждаме нужните паралели с миналото и ще обикаляме релевантните меридиани в настоящето, за да откриваме комплексните и детайлни отговори на актуалните въпроси. Ще се опитаме да гледаме отвъд предлаганите прости решения в търсене на баланса и истината.
Абониране: RSS | Spotify | Apple Podcasts | Google Podcasts | Overcast | SoundCloud
Апартаменти, корупция, пакет „Мобилност“, Десислава Иванчева, Цветан Цветанов, Елена Йончева, Пламен Георгиев, Лозан Панов, прокрадваща се мнима заплаха от бежански натиск на границата и мракобесната Истанбулска конвенция, която се завръща с родител 1, 2 и пол 3, 4, чак до 17.
Да, предизборният дискурс явно върви с пълна пара.
Една тема обаче засега остава по-скоро незасегната, а именно темата за българите в чужбина. В последните години те намираха особено място в предизборната кампания – обикновено в контекста на опитите за ограничаване на правото на глас на сънародниците ни в Турция от страната на партиите, водени от Симеонов, Каракачанов и Сидеров. Съответният опит за рестрикции, насочени и към останалите ни сънародници извън граница, срещаше неуспех, тъй като ad hoc отнемането на конституционни права на база на това на кого как му е угодно да гласува електоратът, за щастие, все още не е възможно.
В този епизод на подкаста ще погледнем на българите в чужбина през очите на един човек, който може би ги познава най-добре. Георги Тошев е журналист, продуцент, автор на книги и филми, създател на „НепознатиТЕ“ и на „Другата България“ – предаване, което над 8 години намираше, свързваше и разказваше историите на българската диаспора и представяше нашите сънародници зад граница пред обществото в България, акцентирайки върху потенциала, който те носят.
До каква степен се използва същият този потенциал на разпръснатите по целия свят българи от страна на държавата ни и как се промени емиграцията в последните десетилетия?
Българската диаспора е много променена. Аз мисля, че тя отдавна е над 2 милиона души, поне това е моята неофициална статистика. За всички тези години съм контактувал с над 7000 българи в чужбина и съм заснел около 3500 от тях. Те са много различни като профил: българи, напуснали България през 50-те и 60-те години на миналия век; такива, които са напуснали България много по-отдавна, например тръгнали с корабите към една друга непозната страна, каквато е била Аржентина в началото на ХХ век.
Мотивацията също се променя. Много често тя е свързана с оцеляването. Цели села и градове в България продължават да се изхранват от онези роднини, които имат късмета да работят някъде извън България. Казвам го с голяма горчивина, както с голяма горчивина отбелязвам, че тенденцията на завръщащи се българи рязко спря в последните години. […] Една прояждана от корупция и скандали във вътрешнополитически, а и във външнополитически план страна в никакъв случай не е притегателна за образованите българи, за онези, които биха били полезни на България със знанията, опита и контактите си.
С Георги Тошев продължаваме и започналите през януари разговори за състоянието и развитието на българското общество през 30-годишния т.нар. Преход. Три десетилетия от заветната дата 10 ноември 1989 г. предстои да отбележим тази година.
Начинът, по който Преходът в България се случва – защото той продължава да се случва, – е много спорен и различен от прехода в други източноевропейски държави. От една страна, съм щастлив и горд, че той е безкръвен […], но от друга страна, Държавна сигурност, по начина, по който присъства на всички нива във властта и в медиите в България, е една голяма въпросителна към бъдещето на този преход.
Докато не стане ясно и веднъж завинаги не се реши проблемът с принадлежността към Държавна сигурност – не става въпрос за лов на вещици, а за ясни правила кой и как участва в публичния и обществен живот на България – как се управляват медии, как се разпределят капиталите, кой стои зад тях и зад обществените процеси, защото те са взаимносвързани, – няма как България да се нареди там, където според мен ѝ е мястото. […] Мисля, че са необходими още 30 години, за да видим истината. Да видим някаква обективна оценка за процесите, които са започнали в България, и начина, по който те се случват.
В рубриката „Паралели“ тази седмица ви разказваме за едно събитие преди 18 години, което е от изключително значение не само за българите зад граница, но и за посоката, по която поема България.
Целия епизод на подкаста чуйте в аудиофайла.
В подкаста „Паралели и меридиани“ потегляме по света в опит да намерим обяснение на актуалните проблеми в България. Ще търсим мнението на българи в страната и чужбина, които са експерти по темите, заели сериозно място в общественото и медийното пространство. Ще изграждаме нужните паралели с миналото и ще обикаляме релевантните меридиани в настоящето, за да откриваме комплексните и детайлни отговори на актуалните въпроси. Ще се опитаме да гледаме отвъд предлаганите прости решения в търсене на баланса и истината.
Абониране: RSS | Spotify | Apple Podcasts | Google Podcasts | Overcast | SoundCloud
Започнахме тази година една поредица от разговори, провокирани от отбелязването на 30-годишнината от началото на Прехода, което предстои през ноември. Преди 30 години нашето общество пое по един път, който все още изглежда неизвървян. Но понякога, за да продължиш да вървиш, трябва да знаеш докъде си стигнал.
България има своите добри новини и успехи и това е безспорно. Максимата, че „всички са маскари и всичко е обречено“, е удобна на тези, които често определяме с думата статукво. Защото в парадигмата на набедения за ужасен наш живот във всеки един аспект трудно можем да адресираме онези проблеми, които наистина метастазират в обществото ни.
Така едни и същи порочни практики се преобразуват, сменят политическата си окраска, мимикрират в различни сфери и продължават да допринасят за усещането за несправедливост, безнаказаност и корупция. Нужно е да говорим за конкретните проблеми и конкретните сфери, които са застрашени. И днес ще го направим.
Защото тяхното състояние далеч не е цветущо. Икономическите реалности и политическо-корпоративните зависимости превърнаха голяма част от частните медии в еднолична собственост на олигарси и политици. Въпросите в студиата станаха все по-малко и все по-удобни, табутата се увеличиха, а немалка част от професионалистите се преквалифицираха в пиар, маркетинг и други експерти.
Къде се намират българските медии 30 години след промените? На този въпрос търсим отговор с Николета Атанасова, журналистка от Българското национално радио, и Любчо Нешков, собственик на информационната агенция БГНЕС. Преди това започваме с рубриката „Паралели“ и малко дати от историята на българските медии.
Не може да тероризирате хората в 7:30, когато се събуждат и още не могат да си отворят очите, със заклани и пребити […] По този начин вие не образовате собствените деца и собствения народ […] Само формата се променя, посланията са едни и същи. Това, че има интернет, с нищо не променя хартията отпреди 200 години. Никога насилието, изнасилването, убийството не е било добро. Не интернет е виновен. А системата, която създава условията да се пропагандира това нещо.
Любчо Нешков
Залагайки на тази теза, че хората търсят скандалното, лошото и грозното непременно, медиите представят сюжетите си по сходен начин. Ние ще я направим [определена тема – б.р.] по точно тези критерии, по които я е направил първият или по които са ни учили някъде. Ще поканим двама души, които да се скарат или които да направят шоу. Другият начин е да направим копи-пейст отнякъде, където ни е харесало как е написано. Но те, хората, вече са го видели. И затова се отегчават и казват: „Ох, пак ли това?“ […] Знаеш големия проблем – едни и същи събеседници, едни и същи въпроси, липсата на въпроси…
Николета Атанасова
Целия разговор с Любчо Нешков и Николета Атанасова чуйте в звуковия файл.
В подкаста „Паралели и меридиани“ потегляме по света в опит да намерим обяснение на актуалните проблеми в България. Ще търсим мнението на българи в страната и чужбина, които са експерти по темите, заели сериозно място в общественото и медийното пространство. Ще изграждаме нужните паралели с миналото и ще обикаляме релевантните меридиани в настоящето, за да откриваме комплексните и детайлни отговори на актуалните въпроси. Ще се опитаме да гледаме отвъд предлаганите прости решения в търсене на баланса и истината.
Абониране: RSS | Spotify | Apple Podcasts | Google Podcasts | Overcast | SoundCloud
Подкастът „Паралели и меридиани“ днес е посветен на дамите. Продължавайте да озарявате света около нас, бъдете смели и свободни да осъществите всичко, за което мечтаете!
По традиция началото на месец март носи със себе си слънце и празници. И макар Баба Марта да е един от най-прекрасните ни обичаи и искрената радост да видиш закачени мартеници по дърветата във Виена, Лондон и Чикаго да е почти същата, като да видиш българския трибагреник на сцената на Оскарите, днес ще обърнем внимание на Деня на жената.
Въпреки че Осми март, както и националният ни празник са полемични и отношението към тях е всичко друго, но не и еднородно, има една малка разлика: докато проблемът на мнозина с отбелязването на националния ни празник на 3 март се илюстрира перфектно от речта на държавния глава, 50% от чието съдържание беше във възхвала на друга държава, то на Осми март ние говорим само за жените – в ролята им на съпруги, на майки, а в генезиса си самият празник всъщност повдига темата за ролята им на равноправни и равнопоставени граждани. Натам ще насочим фокуса си и днес.
Ще говорим за силните жени, за успехите им, за жените в спорта и за това как се промениха отношенията между половете в обществото ни през последните 30 години. Събеседничка по темата е тенис легендата Мануела Малеева, представителка на едно семейство с четири жени шампионки.
В нашето семейство никога не е имало някакво деление [между половете]. Едно от нещата, които майка ми [Юлия Берберян] не понася, е да се казва „дръж се като мъж“ или „ти си мъжко момиче“ – едва ли не само мъжете могат да го правят. Примери за силни жени имаме много и защо да не можем да кажем „дръж се като жена“?
С Мануела коментирахме и темата за домашното насилие, случаите на убийства на жени от партньорите им и какво се е променило в отношенията между половете в последните години.
[…] за съжаление, все още има път да се извърви. Само за тази година не знам колко станаха убийствата на жени. По никакъв начин не искам да кажа, че всички мъже са такива [насилници]. Но тези случаи са фрапантни, те са страшни, необясними – как едно човешко същество може да се държи така с друго. Може би сега се говори повече по темата и може би това е едно от нещата, които са се променили в последните години.
Ще обърнем поглед и към жените през призмата на красотата. Един от виртуозите в показването на женската красота повече от пет десетилетия – Карл Лагерфелд – почина наскоро. За него разказва редакторката на списание „Ел“ и модна блогърка Тереза Восканян.
Много е сложно да се определи какво е точно Лагерфелд в модата. Защото той е и дизайнер, и художник, и фотограф. Дал е изключително много за модата в последните повече от 50 години. […] самият той заснема кампаниите за „Шанел“. Това, което мен наистина ме изненада, е, че той прави карикатури за известен немски всекидневник в Хамбург, и последната карикатура, която видях, беше на Меркел и Путин. […] Интересно е да се види позицията на едно такова име в модата за това, което се случва в политиката.
Тереза разказва повече както за Лагерфелд, така и за модните тенденции и за облеклото като начин на себеизразяване.
Целия епизод на подкаста чуйте в аудиофайла.
В подкаста „Паралели и меридиани“ потегляме по света в опит да намерим обяснение на актуалните проблеми в България. Ще търсим мнението на българи в страната и чужбина, които са експерти по темите, заели сериозно място в общественото и медийното пространство. Ще изграждаме нужните паралели с миналото и ще обикаляме релевантните меридиани в настоящето, за да откриваме комплексните и детайлни отговори на актуалните въпроси. Ще се опитаме да гледаме отвъд предлаганите прости решения в търсене на баланса и истината.
Абониране: RSS | Spotify | Apple Podcasts | Google Podcasts | Overcast | SoundCloud
През изминалата седмица доктор Анелия Хохвартер изпрати отворено писмо до партиите, спечелили над 1% от гласовете на последните парламентарни избори, или с други думи – тези, които разполагат с партийна субсидия. Нейният апел е да дарят 10% за социални каузи, включително и водената от нея кампания „Локомат за България“, за която ви разказахме подробно миналия юни. Въпреки някои медийни публикации по темата, робот локомат в България все още няма.
В писмото си до партиите д-р Хохвартер обяснява, че общественият дебат за размера на субсидиите и националният референдум от 2016 г. показват еднозначно, че народът очаква някаква промяна във връзка с отпусканите субсидии, и нейното предложение за даряването на 10% от тях е „алтернативен начин да удовлетворите волята на народа, без непременно да променяте драстично размера на субсидията, която партиите Ви получават“.
Във връзка със Световния ден на социалната справедливост, който отбелязваме на 20 февруари, с д-р Хохвартер говорим за социалната отговорност, културата на дарителство и еволюцията им в последните години. В разговора се включва и Боряна Климентова от „Надежда и домове за децата – клон България“, организация, която подкрепя най-уязвимите, а именно децата в риск.
„Надежда и домове за децата – клон България“ работи активно за превенция на изоставянето, за реинтеграцията на деца в биологичните им семейства, както и за затварянето на институциите за изоставени деца и заместването им с приемни семейства и домове от семеен тип. За шест години организацията е реализирала 1606 успешни и проследени превенции на изоставянето и 187 успешни и проследени реинтеграции (връщане в биологичното семейство).
Българското правителство прие стратегия, политически документ, който ясно и категорично казва, че до 2025 г. няма да има институции за деца. Към тази национална стратегия за деинституционализация има и разработени планове за действие. Ние, като организация, работеща и подкрепяща правителството в този приоритет, използваме свой модел – „Активна семейна подкрепа“.
Работим усилено върху превенция на изоставянето, тоест затваряме входа към институцията, не позволявайки едно дете при някаква криза или интервенция да се отдели от семейството, или пък другото – търсим алтернативи за децата, които вече живеят в тези институции, да намерят едно по-добро място – дали ще се върнат при своите биологични родители, дали ще бъдат настанени при роднини и близки, дали ще бъдат настанени в приемна грижа като алтернатива на институциите.“
Това разказва Боряна Климентова и добавя, че за последните години броят на децата в специализирани институции е намалял с 87% – от 7587 деца през 2010 г. до 681 през октомври 2018 г.
Боряна споделя и друга позитивна тенденция – в последните години са успели да развият мрежа от индивидуални дарители, които предоставят различни продукти: дрехи, колички, детски креватчета. За нея е проблем, че хората искат да даряват, но не знаят къде.
Относно културата на даряване и на социална отговорност Анелия Хохвартер смята, че българинът е състрадателен, но изобилието от дарителски кампании, често заради отсъствието на институциите, прави невъзможно всяка кауза да бъде подкрепена.
Ние правим дарителски кампании за хора, за животни, за гори, за опазване на природни богатства, за здраве… и вече нямаме поглед върху нещата. В България сме решили, че всичко трябва да стане на базата на дарителските кампании. Имах запитване преди няколко дена: „Добре де, ако институциите се съгласят и купят тези локомати, то твоята кампания се обезсмисля?“ Аз не виждам така нещата, всъщност моята кампания ще ги е подтикнала да направят това. Няма значение кой ще купи локомата и кой ще обере овациите. Аз искам просто да го има.
На въпроса каква ще е разликата, ако институциите просто изчакат няколко години тя да събере средствата и да купи локомата вместо тях, д-р Хохвартер обяснява, че това е въпрос не само на здраве, но и на икономическа изгода за страната.
[Купуването на локомата и лечението с него] ще намали инвалидността на хората и разходите за нея. Ще създава условия те да работят, да се чувстват пълноценни и да си изкарват сами прехраната […] Дават се много пари за лекарства, защото хората се залежават, получават се допълнителни инфекции, рани, пневмонии. Те водят много често и до смърт. Има едно изследване, което показва, че в България смъртността след инсулт е четири пъти по-висока от Западна Европа. Защо? Защото след инсулт не се осигурява рехабилитация на хората.
Според Боряна Климентова от дейността на тяхната организация също има дълготрайна икономическа полза: „Най-малкото, когато едно семейство е подкрепено, детето може да се развива и да бъде отглеждано от родителите си, не отива в някоя институция и впоследствие не остава в социалната система, тоест не минава на помощи.“
Целия епизод на подкаста чуйте в аудиофайла.
В подкаста „Паралели и меридиани“ потегляме по света в опит да намерим обяснение на актуалните проблеми в България. Ще търсим мнението на българи в страната и чужбина, които са експерти по темите, заели сериозно място в общественото и медийното пространство. Ще изграждаме нужните паралели с миналото и ще обикаляме релевантните меридиани в настоящето, за да откриваме комплексните и детайлни отговори на актуалните въпроси. Ще се опитаме да гледаме отвъд предлаганите прости решения в търсене на баланса и истината.
Абониране: RSS | Spotify | Apple Podcasts | Google Podcasts | Overcast | SoundCloud
На 5 февруари тази година отбелязахме азиатската, или лунната Нова година. Преди девет години Ан Фам публикува в блога си интересен разказ за посрещането на Нова година с роднините ѝ във Виетнам. За традициите, свързани с нея, и за китайската астрология говорим с Ан в рубриката „Паралели“.
Свиня или глиган, зависи от превода – това е последното животно, последната зодия в китайската астрология и като цяло се води животното, което е най-щастливо, най-доволно и събира позитивните черти от всички зодии. Такава може би е и символиката на годината.
И тъй като Ан е една от основателите на „Тоест“ – платформата, благодарение на която този подкаст се превърна в реалност, с нея говорим и за равносметката след първия рожден ден на „Тоест“. Първите 12 месеца на една медия, която разчита само на вас, нашата публика, за своето финансиране и която се концертира върху т.нар. бавна журналистика – анализи и тълкуване на новините, а не сензационност и актуалност на всяка цена.
[За тази една година] се запознах с изключителни хора, професионалисти, експерти в своята област и много утвърдени журналисти, които прегърнаха налудничавата идея на нас, четиримата основатели, и повярваха, че това нещо си струва да съществува, колкото и да е трудно.
Това споделя Ан Фам, която заедно с Владислав Севов, Йовко Ламбрев и Лина Кривошиева стартира „Тоест“ на 1 февруари 2018 г.
В рубриката „Меридиани“ ще насочим погледа си към една южноамериканска държава, която е във фокуса на медийното внимание по света в последните години – Венецуела. Поводът да говорим за нея, за съжаление, не е позитивен – сериозната икономическа криза, в която страната изпадна след срива на цените на петрола през 2015 г., доведе до дълбока политическа и обществена нестабилност. По преценка на неправителствени организации всеки трети венецуелец си ляга гладен, а страната вече са напуснали повече от 2,5 млн. души, или близо 10% от населението.
Реакцията на правителството, водено от президента Николас Мадуро, е свързана с репресии, заглушаване на свободните медии и нажежаване на напрежението с голяма част от международната общност, която често е обвинявана от Мадуро в конспирация, довела до ситуацията в страната. Наскоро председателят на парламента на Венецуела Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на страната до насрочването на нови избори, а повечето западни държави го подкрепиха. Мадуро пък продължава да получава подкрепата на Русия, Турция и Иран.
Българското правителство също застана зад Гуайдо, но президентът Румен Радев и издигналата го Българска социалистическа партия се обявиха против ултиматума на Европейския съюз към Мадуро, против признаването на Гуайдо за действащ президент и призоваха страната да бъде оставена да разреши сама проблемите си.
За всичко това говорим с Естефания Мелендес, венецуелка, която живее в България от десет години.
Това, което мисля за тази ситуация, е, че когато се случва неправда и заемеш неутрална позиция, ти подкрепяш потисника. Във Венецуела ситуацията не е само политическа – във Венецуела има огромна хуманитарна криза, от която няма как да отвърнеш поглед.
Хората говорят за кризата в Сирия заради войната. Да, във Венецуела войната още не е започнала, но ние имаме, общо взето, същия брой загинали хора. Защото нямаме храна, нямаме лекарства. Хората умират. Това не е въпрос на политически ляво и политически дясно. Това е въпрос на хуманност. Държавите трябва да разберат, че хората не могат да разрешат тази ситуация сами. Не можем да се справим с този кошмар.
„Ние сме малко, но сме много активни“, казва Естефания Мелендес за венецуелците в България и техните протести.
Целия епизод на подкаста чуйте в аудиофайла.
В подкаста „Паралели и меридиани“ потегляме по света в опит да намерим обяснение на актуалните проблеми в България. Ще търсим мнението на българи в страната и чужбина, които са експерти по темите, заели сериозно място в общественото и медийното пространство. Ще изграждаме нужните паралели с миналото и ще обикаляме релевантните меридиани в настоящето, за да откриваме комплексните и детайлни отговори на актуалните въпроси. Ще се опитаме да гледаме отвъд предлаганите прости решения в търсене на баланса и истината.
Абониране: RSS | Spotify | Apple Podcasts | Google Podcasts | Overcast | SoundCloud
В първия епизод от новия сезон на подкаста говорихме за прословутия български Преход и дългия път към справедливостта и свободата, който от години се опитваме да извървим, а сякаш все по-често имаме усещането, че се въртим в затворен кръг.
Поводът да се занимаваме все по-често с тази тема е, че през есента предстои да се навършат три десетилетия от свалянето на Тодор Живков от власт и промяната на държавното устройство на страната. Промяна, в която успяха да мимикрират и демоните от миналото.
Кога и как ще се преборим с тях? Колко се променихме през последните години? Възможно ли е да се освободим от оковите на съзнанието си? Кой е светлият лъч надежда, който трябва убедено да следваме? Този разговор започнахме с Ивайло Нойзи Цветков и Десислава Христова в предишното издание на подкаста. Днес го продължаваме и Деси отново ми гостува:
Енергията на протестите не е загубена, но определено не е същата [като през 1997 и 2013 г. – б.а.]. Свърши се изключително много мръсна работа по подмяна на протестите и на протестирането като начин за извоюване на определени граждански позиции. Другият проблем е, че след протестите не успяваме да капитализираме отстъпките, които получаваме чрез тях […] Гражданско общество, противно на всички твърдения, има. Хубавото нещо, което стана в последните 15 години в гражданския сектор, е, че ако преди всички са се опитвали да работят за повече гражданско участие, сега има доста организации, които са секторно определени – работещи за защита на пациентите, за защита на хората с увреждания и тяхното представителство, такива, които предлагат услуги на хора в неравностойно положение…
Десислава Христова
Към Деси този път се присъединява и актьорът, режисьор и музикант Камен Воденичаров. В края на подкаста ще погледнем на последните 30 години през призмата на хумора. На кого се присмиваме днес и как се промениха образите, които иронизираме през годините? Как се прави комедия в България и по-лесно ли е от преди?
Струва ми се, че през 90-те години беше по-лесно да се прави хумор. Имаше повече ярки образи, хората бяха много по-чувствителни и много по-искрени. Днес като че ли вследствие на кризи, на медии и на социални мрежи, уж сме по-отворени, но ми се струва, че хората са се капсулирали и са станали малко лицемерни […] Социалните мрежи са замислени с позитивната идея да свързват хората, но станаха оръжие в ръцете на лоши хора, които се занимават с пропаганда, промиване на мозъци и манипулация на общественото мнение. Но гледането очи в очи, усмивката, която е божествено дело, и стремежът на хората да общуват наистина свободно категорично ще наклонят везната и тези ужасяващи негативни опити няма да успеят.
Камен Воденичаров
Както ви разказах миналия път, Десислава е изборна наблюдателка и последната ѝ мисия беше в Мадагаскар. В рубриката „Меридиани“ тя ми разказва какъв е животът там, как да се подготвим за едно пътуване до четвъртия най-голям остров в света и как щастието и надеждата присъстват в един от най-бедните райони в Африка.
В „Паралели“ пък ще ви разкажа за една закуска през месец януари на далечната 1989 година, набедена за предвестник на промените.
Целия епизод на подкаста чуйте в аудиофайла.
В подкаста „Паралели и меридиани“ потегляме по света в опит да намерим обяснение на актуалните проблеми в България. Ще търсим мнението на българи в страната и чужбина, които са експерти по темите, заели сериозно място в общественото и медийното пространство. Ще изграждаме нужните паралели с миналото и ще обикаляме релевантните меридиани в настоящето, за да откриваме комплексните и детайлни отговори на актуалните въпроси. Ще се опитаме да гледаме отвъд предлаганите прости решения в търсене на баланса и истината.
Абониране: RSS | Spotify | Apple Podcasts | Google Podcasts | Overcast | SoundCloud
Здравейте и честита Нова година! Хубаво е пожеланията и заявките за новата година всеки да ги прави сам за себе си, но искрено се надявам, че през 2019-та ще придобием малко повече самочувствие да се борим срещу неправдата и малко повече желание да се изслушваме един друг. Английският философ Джон Лок е казал: „Едва ли има нещо по-необходимо за спокойния живот и за успеха на всяко дело от умението на човека да владее своите мисли.“ Дано успеем по-често да овладяваме мислите, емоциите и предразсъдъците си в името на доброто.
Като казахме философия, началото на годината е подходящо време да погледнем нещата в тяхната цялост, да поговорим за тенденциите, мобилизациите и заплахите пред обществото както в България, така и в Европа. По тези теми, в контекста на предстоящите евроизбори и отбелязването на 30-годишнината от падането на желязната завеса тази година, разговаряме с Ивайло Нойзи Цветков, един от създателите на списание „Егоист“, бивш главен редактор на „Плейбой“ и „Максим“ и автор в OFFNews, и с Десислава Христова – гражданска активистка, представителка на неправителствения сектор и изборна наблюдателка с десетки мисии по целия свят.
Не наблюдавам кой знае каква еволюция [в обществото] и това е проблемът, ако не броим дигиталната революция. Същите неща, които ни измъчваха в социокултурен план в късния социализъм, до някаква степен ни измъчват и в момента. Ние си оставаме колективистична култура, тоест градивен индивидуализъм по-рядко се наблюдава. Работи се в тази посока, но това са дълбоко вкоренени културни кодове, които дори за 30 години, което е половин живот, не можем да избегнем.
Ивайло Цветков
[През 2019 г.] на България пожелавам малко повече разум, малко повече сила и малко повече устойчивост. Бих казала и граждански дух, който да не оставя нещата просто да се случват, и по-малка толерантност към несправедливостта в ежедневието ни. Иска ми се в България да можем да запретнем ръкави и да се грижим сами за това, което искаме, а не да чакаме някой друг да ни оправи нещата и да се оправдаваме, че „тука е така“. Напротив, може да бъде по различен начин.
На Европа пожелавам да не се събуждаме с главоболията от Брекзит или от избора на Тръмп, пожелавам да мислим малко по-дългосрочно, защото краткосрочното се вижда, че е по-обозримо, но ефектите невинаги са това, което очакваме. Надявам се проевропейското да се възроди по един малко по-позитивен начин.
Десислава Христова
Рубриката „Паралели“ е посветена на 30 години от падането на желязната завеса и смяната на режимите в Източна Европа, започнала през 1989 г. и приключила с разпадането на Съветския съюз през 1991-ва.
Целия епизод на подкаста чуйте в аудиофайла.
В подкаста „Паралели и меридиани“ потегляме по света в опит да намерим обяснение на актуалните проблеми в България. Ще търсим мнението на българи в страната и чужбина, които са експерти по темите, заели сериозно място в общественото и медийното пространство. Ще изграждаме нужните паралели с миналото и ще обикаляме релевантните меридиани в настоящето, за да откриваме комплексните и детайлни отговори на актуалните въпроси. Ще се опитаме да гледаме отвъд предлаганите прости решения в търсене на баланса и истината.
Абониране: RSS | Spotify | Apple Podcasts | Google Podcasts | Overcast | SoundCloud
8 декември. Надали има човек над 18-годишна възраст, роден в България, който да не си спомня несравнима история, свързана с тази дата. Ние обаче ще погледнем на студентския празник през различна призма. Днес ще ви представим няколко разнообразни младежки инициативи.
Отпътуваме за Германия, където Калоян Маринов ще ни разкаже за най-голямото студентско сдружение там – „Хъшове“, което помага на избралите да следват във федералната държава. Калоян ще ни разкаже и за FAQ4Uni – организация, помагаща на бъдещите студенти още преди заминаването им за Германия.
Според мен е стереотип, че трябва да се пазиш от българската общност. Хората, които са тук, се подкрепят. Наша инициатива е „Подслони хъш“, защото най-големият проблем в големите градове е търсенето на общежитие. Винаги е добре в първия месец да знаеш, че има при кого да останеш.
„Обнови идеала“ – инициатива на сдружение „Младежки сговор“, чиито членове са си поставили за цел да възстановят идеализма и обединението в българското общество. Как искат да постигнат това и защо са избрали за повод 100-годишнината от катастрофалните събития покрай Солунското примирие и Ньойския договор, обяснява Венелин Бочев.
Ние изхождаме от гледната точка, че най-голямата загуба на национален идеал след 29 септември и 27 ноември – Солунското примирие и Ньойският договор – не са териториални санкции и финансови санкции, а загубата на идеализма в самото българско общество и умението да водим спокоен разговор, в който да дискутираме идеи, без да се налагаме непременно.
Познавате Петър Георгиев като репортер на Българската национална телевизия и водещ на предаването „#Европа“. Сега той учи в Университета на Мисури в Колумбия, САЩ, а наскоро стартира подкаста си „Виктория“. От Петър ще научите какви истории ще разказва „Виктория“ и какво го мотивира да започне свой подкаст.
Виктория е позната от римската митология като богинята на победата и тъй като реших подкастът да има такава идея – да се фокусира върху спорта и по-конкретно върху футбола, ми се стори, че това име е подходящо да олицетвори тази идея. За мен победата не се крие единствено в крайния резултат, победата в спорта е много по-всеобхватно понятие.
Рубриката „Паралели“ тази седмица разказва историята на студентския празник в България и датата на неговото отбелязване.
В подкаста „Паралели и меридиани“ потегляме по света в опит да намерим обяснение на актуалните проблеми в България. Ще търсим мнението на българи в страната и чужбина, които са експерти по темите, заели сериозно място в общественото и медийното пространство. Ще изграждаме нужните паралели с миналото и ще обикаляме релевантните меридиани в настоящето, за да откриваме комплексните и детайлни отговори на актуалните въпроси. Ще се опитаме да гледаме отвъд предлаганите прости решения в търсене на баланса и истината.
Абониране: RSS | Spotify | Apple Podcasts | Google Podcasts | Overcast | SoundCloud
Днешният епизод на подкаста „Паралели и меридиани“ е специален, защото е десети поред. В последните три месеца засегнахме немалко актуални теми, изградихме паралели с миналото и потърсихме отговори из други меридиани, отскочихме до Австралия и САЩ, за представим различна перспектива на въпросите, които ни вълнуват. Дали успяхме и какво да направим, за да станем по-добри, споделете на podcast@toest.bg.
В юбилейния епизод ще чуете авторската музика на талантливата саксофонистка и певица Ралица Тонева. Наскоро Ралица имаше участие във Виена. Повече за пътя и предизвикателствата пред един млад музикант в България може да чуете от самата нея.
Преди разговора с Ралица непримиримата Мария Спирова коментира актуалната тема „Брекзит“ в търсене на отговор дали британската министър-председателка Тереза Мей ще успее да събере необходимата подкрепа сред собствените редици за споразумение с Европейския съюз преди напускането на Острова, което трябва да стане на 29 март догодина. Мария активно се занимава с темата за правата на европейските граждани във Великобритания след Брекзит и споделя какво е заложено за тях в предложеното споразумение.
За европейците във Великобритания постигането на сделка е изключително важно. При сделка ние [европейските граждани във Великобритания – б.а.] разполагаме с двустранно международно споразумение, което циментира правата, които Брюксел успя да извоюва за нас. Тоест Великобритания не би могла да нанася промени в така договорените права. Ако Великобритания излезе от Европейския съюз без сделка, оставаме в ситуация, в която всяко правителство може да сменя нашия статут и нашите права, както намери за добре, или в случая – зле.
Мария Спирова, журналистка в Лондон, Великобритания
В рубриката „Паралели“ разказваме за записа на една песен и един последвал концерт, благодарение на които преди 34 години Лондон се превръща в символ на обединение в името на добрите каузи.
В подкаста „Паралели и меридиани“ потегляме по света в опит да намерим обяснение на актуалните проблеми в България. Ще търсим мнението на българи в страната и чужбина, които са експерти по темите, заели сериозно място в общественото и медийното пространство. Ще изграждаме нужните паралели с миналото и ще обикаляме релевантните меридиани в настоящето, за да откриваме комплексните и детайлни отговори на актуалните въпроси. Ще се опитаме да гледаме отвъд предлаганите прости решения в търсене на баланса и истината.
Абониране: RSS | Spotify | Apple Podcasts | Google Podcasts | Overcast | SoundCloud
Резултатите от междинните избори за Конгреса на САЩ са вече ясни. За разлика от президентския вот през 2016-та, изходът този път беше предвиден от социолозите – след 8 години доминация на републиканците, демократите успяват да спечелят мнозинство в Камарата на представителите, чиито 435 места трябваше да бъдат запълнени наново, а републиканците пък запазват контрола над Сената.
36 от 100-те сенатори трябваше да бъдат преизбрани, но демократите трябваше да защитят местата си в значително повече щати и това даде преимущество на конкурентите им. Въпреки че не успяха да вземат и Сената, надмощието в Камарата на представителите дава възможност на Демократическата партия отново да се превърне в незаобиколим фактор при законотворчеството, както и да инициира разследвания, включително на финансите и кампанията на президента Доналд Тръмп от 2016 г.
Да, за американския президент и администрацията му изборните резултати означават нови главоболия. Но дали това е победа на опозицията? В историята на САЩ рядко партията на действащия президент е успявала да задържи мнозинство и в двете камари на законодателния орган. А републиканците успяха дори да увеличат присъствието си в горната камара на Конгреса. Как анализираме резултатите и какво ни говорят те за предстоящите президентските избори през 2020 г., коментираме с журналистите Соня Каникова и Христофор Караджов, които живеят зад Океана.
По време на двата мандата на Обама републиканците отбелязаха сериозен напредък в законодателната власт, не само на национално ниво в Конгреса, но и на щатско ниво. [През осемте години на Обама] демократите загубиха много губернаторски места, много места в щатските законодателните органи – около 900 в различните щати и местните парламенти. Демократите са доста назад в това отношение и имат много дълъг път да извървят, докато наваксат.
Също така особеностите на американската избирателна система не работят в тяхна полза. […] Като общ брой нетни гласове в сенатските избори те водят с 9–10%, защото щатите са различни по размер и по население, но всеки от тях има по двама сенатори. В национален мащаб повече гласове бяха дадени за тях, както на президентските избори през 2016-та, когато Хилъри Клинтън взе три милиона гласа повече от Доналд Тръмп.
Христофор Караджов, журналист и преподавател
в Калифорнийския щатски университет, Лонг Бийч, САЩ
По традиция партиите обръщат погледа си към вътрешнопартийните избори за излъчване на кандидат-президент веднага след междинните избори за Конгреса. Имат ли демократите своя фаворит?
Има голям проблем с Националния комитет на Демократическата партия, който направи серия от грешки, избирайки своите кандидати дори и в тези избори [междинните за Конгреса]. Те вярват, че трябва да се придържат към по-умерените демократи, както се случи в последните избори, когато предпочитанията отидоха към Хилъри Клинтън вместо към Бърни Сандърс, който според мен щеше да спечели изборите срещу Тръмп. Ако продължават да се придържат към най-умерените демократи, ми се струва, че това ще е проблем за тях.
До този момент не виждам да се очертава някой ярък кандидат за президентските избори, но твърде е рано да се каже. Бето О’Рурк [кандидат за Сената от Тексас] например е впечатляващ. Това, което направи в Тексас [щат, в който републиканците доминират от години – б.а.], е невероятно, резултатите му са много близки до тези на Тед Круз и той почти го победи.
Соня Каникова, журналистка във Вашингтон, САЩ
В подкаста „Паралели и меридиани“ потегляме по света в опит да намерим обяснение на актуалните проблеми в България. Ще търсим мнението на българи в страната и чужбина, които са експерти по темите, заели сериозно място в общественото и медийното пространство. Ще изграждаме нужните паралели с миналото и ще обикаляме релевантните меридиани в настоящето, за да откриваме комплексните и детайлни отговори на актуалните въпроси. Ще се опитаме да гледаме отвъд предлаганите прости решения в търсене на баланса и истината.
Абониране: RSS | Spotify | Apple Podcasts | Google Podcasts | Overcast | SoundCloud
Пореден провал на преговорите между Великобритания и Европейския съюз съюз за излизането на Острова от Съюза догодина. Причината този път е границата между Република Ирландия и Северна Ирландия, за която консенсусно решение няма.
В същото време четвъртият кабинет на Ангела Меркел отново е изправен пред сериозно предизвикателство. Провелите се избори в Бавария на 14 октомври показаха, че коалиционните партньори на християндемократите на Меркел – Християнсоциалният съюз и Социалдемократическата партия, губят подкрепа за сметка на крайнодесните от „Алтернатива за Германия“ и най-вече на „Зелените“, които удвоиха подкрепата си в южната провинция на фона на растяща подкрепа в цялата страна.
Сериозни ли са трусовете в Берлин, каква е политическата обстановка в страната и как ще се отрази тя на кандидатурата на представителя на Християнсоциалния съюз Манфред Вебер за председател на Европейската комисия след евроизборите догодина? На тези въпроси отговор дава Капка Тодорова, кореспондентка на вестник „24 часа“ в Берлин.
Ще чуете и дипломата Стефан Тафров със задълбочен анализ на политическата ситуация в Европа, предизвикателствата пред Европейския съюз и какво следва за Македония, след като парламентът в Скопие прие конституционната промяна на името на страната.
Рубриката „Паралели“ този път е посветена на 20-тия рожден ден на компанията Google, която променя из основи начина, по който търсим, намираме и възприемаме информация.
По-добрият звук в този епизод дължим на Михаил Ангелов, за което искрено му благодарим!
В подкаста „Паралели и меридиани“ потегляме по света в опит да намерим обяснение на актуалните проблеми в България. Ще търсим мнението на българи в страната и чужбина, които са експерти по темите, заели сериозно място в общественото и медийното пространство. Ще изграждаме нужните паралели с миналото и ще обикаляме релевантните меридиани в настоящето, за да откриваме комплексните и детайлни отговори на актуалните въпроси. Ще се опитаме да гледаме отвъд предлаганите прости решения в търсене на баланса и истината.
Абониране: RSS | Spotify | Apple Podcasts | Google Podcasts | Overcast | SoundCloud
