Измина седмица от кончината на може би най-великия футболист на всички времена. Преди седмица, на 25 ноември, сряда, светът беше разтърсен от шокиращата новина, че Диего Марадона е починал в дома си в Тигре, където се възстановяваше от операция на мозъка. Пеле, Марадона, Роналдо, Меси... Гениални умове, запалили искрата у всеки един към великата игра - футбола. Твърденията за това кой е най-велик са разнопосочни и ще продължат вечно.

Дон Диего почина на 60 години и по-малко от месец. Едва ли има човек, живеещ със Цар Футбол, който да е останал безпристрастен към тъжната новина и да не е усетил някаква липса по един или друг начин. Златното момче е боготворено от едни и недолюбвано от други, но обожавано от всички, които живеят с футбола. Заклеймяван от много заради начина си на живот и примера, който дава на всички с безпаметните си купони, Диего живееше така, както иска, а не както правилата му налагат. И в това също имаше някакъв чар. Чар, с който заразяваше и енергия, с която Диего зареждаше всички около себе си, на трибуните и пред малкия екран. Някои хора просто го умеят. Сякаш Господ ги е пратил на Земята не само за да живеят за себе си и своите близки, а с ясната задача да оставят следа в човечеството. Футболната кариера на Марадона показва само малка част от пъстрия му живот. Четирите минути срещу Англия обаче я описват напълно.