Наскоро гледах една моя снимка от Милано, на която сме с братовчед ми след мач на Интер. Не какъв да е мач, а дербито на Милано. Но не съм тръгнал да ви разказвам мача, а какво се случи часове след него. Вървим си ние около Думото, празнуващи победата на Интер, и виждам мъж с расти, очила, костюм, а до него висока руса жена. Може би беше с глава над него. Мъжът носеше от онези старите апарати и снимаше всичко, което му се струваше интересно. Казах си - защо му е на човек с костюм и висок модел до него да ходи и да снима сградите с апарат? Стори ми се, че съм виждал този мъж и другаде. Забързахме крачката, за да се изравним с тяхното темпо и... видяхме Едгар Давидс. Да, един от най-колоритните халфове, играли футбол някога. Бивш национал на Нидерландия, преминал през Милан, Ювентус, Барселона и Интер. Разбирате, че нямаше как да пропуснем този шанс и да поискаме снимка с него. Момчетата от моя набор си спомнят Давидс добре заради очилата, енергията и онези реклами на Пепси, в които участваше със звезди като Роберто Карлос, Дейвид Бекам, Франческо Тоти и други.

Помолих го да се снимаме, а той насочи апарата си към мен и братовчед ми в опит да ни снима. Настъпи голям смях и след няколко думи той все пак се съгласи да си направим селфи. Междувременно момичето, с което Давидс беше, стоеше отстрани и просто ни гледаше безучастно. Тази история и тази снимка са поводът да разкажа причината, поради която Едгар Давидс ще бъде запомнен завинаги с това, че играе футбол с очила. Тези очила го превърнаха в истинска легенда.