Извинете, но днес ще говоря за пари.

Извинявам се, защото съм от поколението, дето не е учено да говори по тази тема. И ако все пак говори, ужасно се притеснява. Да си бил дете и тийнейджър по време на социализма означава, че и в училище, и у вас непрекъснато са ти обяснявали как това нещо, парата, е ужасно, коварно, но засега необходимо зло. Че живеем в някакъв междинен период, в който все още се налага да се ползват финикийски знаци за пазарна размяна, но скоро ще си стане правилното – на всекиго според потребностите, от всекиго според възможностите. В този смисъл ползвахме парите с доза “лека отчужденост”. Облъчваха ни с разни красиви примери за щедрост, пълнеха ни главите с омраза към скъперниците, възхваляваха труда в името на някакво “общо благо”, което така и не го разбрахме какво е, но скоро установихме, че със сигурност не е общо.

www.bulevardi.bg