Църковната музика има за свой предобраз ангелското пеене, на което според Свещеното писание са били свидетели пророци и праведници. Според способностите да предадат видяното и чутото тези свидетели говорят за съвършени ангелските славословия, изпълнени по начин, подобен на който ние, хората, изпълняваме песнопения. Църковното пеене е свято служение. От една страна, изразно средство на душевни движения и състояния, от друга страна, то има способността да съобщава такива движения и състояния на човешката душа, предразполагайки я към духовното. В този епизод владика Серафим разглежда историческото развитие на невмената нотна система, одобрена и използвана от Църквата. Лектор: Негово Преосвещенство Созополски епископ Серафим Беседите се провеждат в залата на прицърковната сграда при катедрален храм „Успение Богородично“, гр. София, ж.к. „Бъкстон“, ул. „Българска легия“ 41. Съдържание: 00:00 – Начало 00:41 – Екфонетични невмени знаци 3:05 – Старовизантийска невмена система 4:26 – Какво означава думата "невма"? 5:24 – Св. Роман Сладкопевец - "Дева днес" 6:31 – Развитие на църковното пеене в Западната църква 8:12 – Амвросианско пеене 9:33 – Грегорианско пеене 10:53 – Развитие на църковното пеене в Източната църква 12:40 – Преп. Йоан Дамаскин - Осмогласието 15:07 – Йоан-Дамаскинова невмена система 17:00 – Възникване на подобни и самогласни стихири 20:31 – Многогласие в Западната църква 23:03 – Развитието на едногласието в Източната църква 25:05 – Нововизантийска невмена система (Св. Йоан Кукузел) 27:25 – Пападическо пеене 29:29 – Новият метод. Хурмузиево-Хрисантова невмена система 31:55 – Какво е характерно за съвременната източна музикална традиция? 35:16 – Задачата на църковния певец