През 1948 хумористът Пол Дженингс развива теорията за Резистенциализма – думата е съчетание от глагола resist - съпротивлявам се и философската школа на екзистенциализма. Според нея обекти, които причиняват проблеми (като изгубени ключове, очила, или бягаща, подскачаща топка), проявяват висока степен на злоба към хората. Тя постулира наличието на война, между хора и неодушевени предмети. Според нея всички малки неприятности, които предметите причиняват през деня, са всъщност битки от тази война. Лозунгът на Резистенциализма е „Нещата са срещу нас“.

Впоследствие видни представители на човечеството ще забележат, че всичко, което може да се обърка, не просто се обърква, а го прави в най-лошия възможен момент и то така, че да предизвика най-големи щети. При това, за да се предотврати коригираща намеса на човек, точно в този момент се случват и сто други неща. Или с други думи перверзността на природата, клони към максимум и не може да бъде преодоляна. Нещо повече. Установяват, че не само не можем да спечелим тази война, не само не можем да завършим реми, ами и не можем да се откажем. С други думи, не си въобразявайте, че ако откажете да си намажете филия, ще запазите килима чист. Като баща на две деца и дядо на три (засега) внука имам дългогодишни наблюдения върху процеса мазане-чистене. Мога със сигурност да твърдя, че решите ли да хитрувате и не намажете филията, ще падне маслото. А ако и наругаете, за наказание, докато търсите с какво да почистите, някой неволно ще го настъпи, без дори да забележи.

Оттук и изводът, че не сме жертва на някакви партизански акции на вещи и процеси срещу нас, а на системно, всеобхватно отношение на вселената към хората, което ражда възклицанието: „Майката Природа е кучка!“.

Допълнителна информация по темата на епизода - тук: https://znaeteli.eu/zakonat-s-koyto-se-opravdavame-za-vsichko/