Как да заявиш своите credentials? И как да стъпиш на образователния подиум, ако си принцеса, продадена като робиня, в света на „1001 нощ“?

В този епизод Атанас Шиников с ведър и достъпен тон ни превежда фраза след фраза през една чудесна спекулация: коя е образователната структура и дисциплините, с които трябва да си запознат, ако искаш да водиш разговор като равен с някой интелектуалец. Разбира се, ние се намираме  във Фантастични истории, в света на „1001 нощ“, и по-конкретно в момент от „Приказката за Цар Омар ал-Нуаман и неговите синове“, когато Нузхат аз-Заман - една принцеса, продадена като робиня, трябва да докаже стойността си. Тя заявява:

„Зная философия, медицина, въведение към познанието, тълкуванията към произведенията на Хипократ и на Гален Мъдрия, коментарите върху произведенията им, изучих“Доказателствата” и четох “Детайлите” на Бен ал-Битар, водих диалози за “Закона” на Ибн Сина, анализирах знаците, наблюдавах формите, знам тънкостите на инженерното дело, изучих мъдростта на Вечните, четох книгите на шафиитите, чела съм и “Хадисите”, и граматиката, спорила съм с учени, разговаряла съм с тях по всички науки, приучих се към логиката, стилистиката, математиката, диалектиката, духовните знания и времеизмерението! Проумях всички тези науки! А сега дай ми мастилница и перо.“

С талант на тълкувател Атанас Шиников разопакова всяко едно от тези имена и заглавия, като Киндер сюрприз, за да ни покаже играчката вътре. И после сръчно я сглобява, превеждайки интелектуални постулати и философски родословия на достъпен, понякога забавно корпоративен говор.

Някои неща, които си припомнихме, докато слушахме, са:

Кои са седемте либерални изкуства от западното средновековие?

Septem artes liberales е латински израз, означаващ „седемте свободни изкуства“ - учебна програма от дисциплини, изучавани в средновековните западни университети, които се считали за основополагащи за „свободния човек“ или гражданина. Този корпус от знания се разделя на 2 части: Тривиум (граматика, риторика и логика) и Квадривиум (аритметика, геометрия, музика и астрономия). Тривиумът се фокусира върху езика, ораторството и логиката, докато Квадривиумът обхваща математически и научни дисциплини.

Кои са „безкрайните списъци“ по Умберто Еко?

The Infinity of Lists на Умберто Еко изследва феномена на списъците в западната култура, като твърди, че стремежът към изброяване и каталогизиране отразява трайното желание на човечеството да разбере и структурира света, отразявайки периоди на културна увереност и несигурност. Книгата, философско и художествено изследване, създадено в сътрудничество с Лувъра, разглежда исторически примери - от древни текстове и религиозно изкуство до съвременни колекции и показва как списъците служат като метафора за човешкото състояние и сложното, потенциално безкрайно преследване на знанието.

Кой е най-смешният почти безкраен списък?

Преди време, особено след средата на 20 век, смятахме че въпреки неимоверните ни цивилизационни усилия, части от света, от нашия опит и език остават напълно хаотични, неподдаващи се на ред, логика и наука. Може би най-запомнящият се пример за това е един списък от „Аналитичният език на Джон Уилкинс“ на Борхес, в който животните се делят на:

а) принадлежащи на Императора; б) балсамирани; в)дресирани; г) прасенца сукалчета; д) сирени; е) митични; ж) скитащи кучета; з) включени в настоящата класификация; и) буйстващи като обезумели; к)неизброими; л) нарисувани със съвсем тънка четка от камилски косъм; м) и други; н) току-що счупили ваза; о)наподобяващи отдалече мухи.

Този списък така разсмял Мишел Фуко, че той написва като реакция „Думите и нещата“ (Les mots et les choses) - книгата, направила го известна интелектуална фигура във Франция, както отбелязва в българския й предговор проф. Любен Сивилов.

Приятно слушане!

Приказката от "1001 нощ" за Цар Омар ал-Нуаман можете да слушате тук:

Подкастът е осъществен в звукозаписно студио "Прокастърс", с финансовата подкрепа на Национален Фонд "Култура".