«Eзикът е огледало на мисълта, само че особено, живо и дори вълшебно огледало, което не само оглежда човека в себе си, но има и свойството — за добро и лошо — да го ВИДОИЗМЕНЯ и ПОПРАВЯ.
Целият ни духовен живот се крепи върху езика. Той дава и формата, и съдържанието както на мислите, тъй и на чувствата, които ние предаваме като най-скъпо наследство на поколенията след нас, а заедно с тях — нашия исторически опит и народностно самосъзнание.
ЕЗИКЪТ Е ОРЪЖИЕ НА КУЛТУРАТА!
Нека да не забравяме това и да не го оставяме кому както скимне да го затъпява и заръждавява, след като тринадесет века нашите деди и прадеди са си служили с него за прослава на българския творчески дух. Нека се потрудим и ние да го запазим недокоснато от ръждата на безродничеството и да го предадем все така гъвкаво, остро и чисто на поколенията, които ще дойдат след нас.»
Николай Хайтов